Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 24

Издател Сиела
Брой страници 182
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 246 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542820710
Баркод 9789542820710
Категории Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Само мъртвите виждат края на войната."

Романът, спечелил "Ръкописът" на БНТ.

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.

Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета". Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав... И този финал, този шокиращ финал!
Христо Карастоянов

Ангажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!
„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.
Захари Карабашлиев

Мостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на "Аз още броя дните" е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.
Христо Блажев

Аз още броя дните" е история за война и за любов - за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.
Милена Ташева

Ключови думи: Съвременна българска литература, Тези книги ни разплакаха, Изборът на книжарите за 2016, ТОП 50 Художествена литература 2016, ТОП 20 Българска художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Красиви любовни истории, Български автори, Топ 30 българска художествена литература 2017, Топ 200 2017, Модерно е да се чете това, Топ 30 българска художествена литература 2018, Вдъхновени от истински събития, Намери време за четене, Топ 30 българска художествена литература 2019, Вдъхновение за пролет, ТОП 50 БГ художествена 1.01.-30.06.2020, ТОП 51 българска художествена литература 2011-2020, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 за 2020 година, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 121 Художествена литература 2020, Горещи хитове за студени дни, ТОП 50 БГ художествена литература 1.01.-30.06.2021, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 101 Художествена литература 2021, ТОП 201 за 2021 година, ТОП 101 художествена 1.01.-30.06.2022, ТОП 201 1.01.-30.06.2022, ТОП 61 българска художествена 1.01.-30.06.2022, В компанията на хубава книга, ТОП 101 Българска художествена литература 2022, ТОП 101 Художествена литература 2022, ТОП 201 2022, ТОП 101 художествена 1.01.-30.06.2023, ТОП 201 1.01.-30.06.2023, Книги за дълъг уикенд, Модни цветове 2024 Ню Йорк, ТОП 101 Художествена литература 2023, ТОП 101 Българска художествена литература 2023, ТОП 201 2023, Обичаме да четем

от И. Джисов / дата: 17 юли 2024

Хубава книга, заслужава да се прочете. Добра история и бързо се чете.

от анонимен / дата: 01 ное 2023

книгите на този автор са като статии

от Чочо / дата: 04 апр 2023

Трябва да внимаваме с книгите защото хората спряха да четат вестници и всеки започна да пише книги говоря и за чужди и за български писатели

от Марта / дата: 02 окт 2022

Купих преди години тази книга като подарък за майка ми. Тя я прочете и я оцени като интересна, хубава и ми препоръча и аз да я прочета. Преди 3 години я прочетох много бързо, защото е интересна и по действителни събития. Докосна ме много, поплаках си доста на определени моменти, а след като я дочетох, 3 месеца мислех за нея. Моя приятелка също каза, че я е харесала много.

от Цветанка Станева / дата: 04 мар 2022

Прочетох книгата на един дъх- буквално за няколко часа. Тежка, но много истинска. Завладя ме напълно. Горещо препоръчвам и книгата Absolvo te от същия автор.

от Ирена Георгиева / дата: 28 дек 2021

Страхотна книга. Смятам, че всеки човек трябва да я прочете, за да почувства болката от войната. Мъката и страха от преживяното.
Отличен, Георги Бърдаров!

от Мирослав / дата: 22 апр 2020

Книгата ми хареса, пренася те в действието и те завладява. Заслужава си!

от Драгомир Драгомиров / дата: 17 мар 2020

Препоръчвам. Харесвам езика на Георги Бърдаров и определено книгата ме разчуства доста.

от Мир / дата: 03 ное 2019

Една от най-разтърсващите книги, които някога съм чела! Прочетох я на един дъх, което рядко ми се случва, поради липса на време. Плаках дълго в нощта, когато я свърших и след това се зарових още 2 часа в интернет, за да стигна до първоизточника на историята. Не зная как да изразя възхитата си към автора, който е пресъздал толкова живо ужасът в Сараево. Дадох си сметка, че по това време (1994-1995) слушахме "Miss Sarajevo" на U2, и дори за миг не сме си давали никаква сметка какво става там, толкова близо до нас.

от Мария Стаменова / дата: 17 окт 2017

Книгата не е лека за четене, поради същността на историята и мястото на действията, но е изключително завладяваща. Различна и добра книга- препоръчвам!

от Мирослав / дата: 10 авг 2017

Изключителна книга!

от Георги / дата: 01 май 2017

Страхотна книга!Без излишно"разтягане на локуми" ,но същевременно дълбока и отвеждаща те там!Книга която завинаги остава в съзнанието

от Kremena / дата: 17 фев 2017

Много ми хареса!

от Благовеста / дата: 11 фев 2017

Разтърсваща и дълбока книга. Прочетох я на един дъх. Плаках....
Браво на автора !

от Мария Кънчева / дата: 02 яну 2017

Не е най-лекото четиво, но историята е завладяваща.
Един неподправен разказ, за безумна война.

от Ивана / дата: 20 сеп 2016

Разтърсваща.

от Константин / дата: 20 сеп 2016

Не съм го чел още, но ако се съди от тази рецензия, човекът е забъркал голяма каша, при това с доста спънат език и неумел стил. Рецензентът се е аргументирал отлично, с примери от книгата.
http://Линкът е изтрит от администратор.

от Петя / дата: 08 авг 2016

Книгата не само те "хваща", но направо те отвежда там.. Само 2 седмици след като я прочетох, вече бях в Сараево. И имах чувството, че вече съм била. Мостът просто го почувствах, без някой да ме води. Благодаря ти, Господи, че ми отвори очите, че както аз, така и местните - християни и мюсюлмани - вече са си отговорили на въпроса "Кой запали тази война? И кой печели от нея?". Това трябва всички да разберем, за да можем да ги спрем! Браво, Георги! Благодаря ти!!!

от Jana / дата: 06 авг 2016

Книгата е написана с много амбиция, но за съжаление не се е получила - и като история, и като начин на разказване. Няма ясна структура, нито концепция и не може да те хване. Защо са всички тези свидетелства, които нямат връзка с основния сюжет? Хем с претенция за документалност, хем измислени. Има нещо спелулативно и с избора на темета, която е чужда за автора. Това си проличава по дидактичния начин, по който ни внушава посланията си. Много емоция или по-скоро спекулация с емоцията? Някакъв емоционален шантаж, който ни пречи да признаем, че вссъщност сме отегчени...

от Ванеса Попова / дата: 03 юли 2016

Вижте и интервю с автора тук - http://lira.bg/archives/126932

Книгата е натоварена с емоции, които са ни спестявани години наред. Невъзможно е човек да остане равнодушен, дори да оспорва литературните й качества. Езикът е прост, драматизмът подчертан, показан като поток на много наранени съзнания. Тя е писана за да отрезви и предупреди българите - това, което за политиците е статистика, за хората е трагедия. Заслужава ако не суперлативи, поне достатъчно уважение.

от Lora / дата: 30 юни 2016

Мария Цветанова, какво очаквате да прочетете?
Книгата е прекрасна, описва живо и картнинно обсадата на Сараево. Резюмето е на задната корица. Няма смисъл да преразказвам или да пиша анализи, така ще загубите от четенето.
Историята е тежка и многопластова, описва паралелно една любовна история на фона на войната, но това не е книга за любовта, а груб и жесток разказ за кръвопролития.

от Х / дата: 30 юни 2016

Не е определено конкурсна книга, нито "продукт". Четох я с предубеждение, защото бях участник в конкурса. Но книгата зи заслужава похвалите. И Жоро - вниманието.

от Мария Цветанова / дата: 30 юни 2016

Някои хора пишете за книгите така, сякаш споделяте снощния си оргазъм!? Какво ви разтърсило, какво ви потресло, какво сте преживели и т.н. Разбирам, че всеки акт на четене притежава и субективната си страна, но ми омръзна от подобни мнения, които не казват нищо конкретно за книгата, а изразяват само Радините вълнения на читателите ...
Някои нормален с конкретно мнение ще може ли да сподели нещо за този риалити писател и неговия продукт????

от Даниела Иванова / дата: 21 юни 2016

За мен това е българският роман на годината.Прекрасен разказвач,без излишни описания,много чувствен.Преживявах всеки ред,прочетох я два пъти.Разтърси ме този лаконичен език,но същевременно с толкова дълбочина в изказа.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В „Аз още броя дните“ се съдържат историите на хиляди души, разказани през очите на малцина. Ако очаквате едно неангажиращо четиво – това не е вашата книга. Защото „Аз още броя дните“ е една истинска и брутална история за войната, но не коя да е война, а онази, близката до нас, станала преди едва двадесетина години, за която незнайно защо никой не говори и почти никой не знае…
Не мога да формулирам добре мислите си, не се считам за достатъчно запозната, за да коментирам и критикувам истинността на думите в тази книга, но знам, че ме накара да чувствам. „Аз още броя дните“ не би могла да ви остави безучастни, не би могла да не ви докосне, да не ви накара да помислите какво ли преживяват хилядите хора днес и какво са преживели. Георги Бърдаров е написал един важен роман, който да ви покаже другата страна на историята, онази, суровата, която учебниците в училище премълчават и се опитват да покрият с цифри и безлика информация. Но внимавайте, романи от този тип не се забравят лесно. Макар да ни се искаше да се.

Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети