Насред разрастващия се Буенос Айрес всеки един от героите и антигероите се стреми да постигне някоя от своите неопределени мечти, макар и единственият възможен път да изглежда… лудостта. Тревожните гласове вещаят анархия, но и пробуждат нови творчески сили. И вместо да се втренчат в заплахата, мнозина предпочитат просто да се насладят на живота за поне още час.
Криминалният сюжет на този експериментален роман успява да предизвика каноничната литература и едновременно с това да я представи в нова светлина. Един млад мошеник се бори за просветление и спасение в забързаната аржентинска столица. Силвио Астиер просто е очарован от кражбите, експлозивите, оръжията и вандализма, които властват над причудливите възвишения на неговата младост. На пръв поглед той неотклонно потъва в порочността на света. Обаче внезапно открива, че разюзданото му въображение е не по-малко опасно от заобикалящата го горчива и жестока реалност… „Вече нямам и не мога да намеря думи, с които да помоля за милост…“
Грабежите и оръжията са страст, но дали може ли да се открие в тях и място за здравословна доза ирония? Или дори за романтична нотка?…
Още с първия си роман Роберто Арлт си спечелва признанието на своите видни съвременници Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес, въпреки че сякаш е тяхната противоположност – Арлт е самоук и пренебрежителен към стила и към каквато и да било литературна теория. И все пак гласът му издава усет за езика на улицата и още по-необикновена будност.