Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В романа "Подчинение" Мишел Уелбек представя своята теза какво би станало, ако една модерна държава попадне под управлението на Исляма .
Този роман трябва да се прочете от всеки християнин и още повече от всяка една жена. Един цитат се запечата в съзнанието ми: "Ислям на всички езици значи подчинение". Уелбек описва в романа си как мюсюлманите губят много от човешките си права, особено потърпевши са жените.
Другият въпрос, на който можем да обърнем внимание, е ако отнемем всичко на съвременния човек - любовта, работата, социалните му контакти, душевния му мир, то той продължава ли да съществува? И ако на един човек - самотен, останал без цел в живота, му предложим каквото и да е, та дори и да приеме мюсюлманската вяра - той дали би я приел. Естествено, че да - та той ще се хване като удавник за сламка за всичко, което би допринесло за разнообразие и смисъл на живота му.
Според Исляма, се връща полигамията - мъжът може да има повече от една жена в зависимост от доходите му, отнемат се човешките права на свободния човек. Никой не може да преподава в университет без да е приел мюсюлманската вяра. Отнемат правата на жените - те могат да завършат образованието си на 12 години и след това да бъдат обучавани за домакини без право на работа и глас. Ислямът дава пълната власт на мъжа и връща жените години назад. Смятам, че една съвременна жена не би се примирила с това и особено успялата такава.
Мишел Уелбек е доста различен автор. Той пише безчувствено, студено, сякаш гледа отстрани и в същото време разказва от първо лице. Не се страхува да изложи на показ проблемите на времето, в което живеем и да разсъждава над тях.
"Подчинение" ще остане в съзнанието ми като плашещ с истината си роман, чиято история се надявам да не се сбъдне.

„...всъщност сърцето ми е закоравяло и изпепелено, за нищо не ставам.“
Жорис-Карл Юисманс

„Ако ислямът не е политика, той не е нищо.“
Аятолах Хомейни

Социална антиутопия, политически фикшън - така определят новия роман на Мишел Уелбек, станал заслужено сензация.
Онова, което ми направи силно впечатление е не, че една религия като исляма завладява Западна Европа, а състоянието, в което се намира съвременният цивилизован човек.
Смятам, че това е най-важното ударение в книгата.
Не политическите, социални, религиозни и исторически промени, които настъпват през 2022 г. във Франция, а разрухата на индивида като духовно същество, което, поради крайния материализъм, функционира само на физическо ниво, напълно лишено от смисъл.
Начинът, по който Уелбек изгражда образа на Франсоа, разрушавайки го в процеса на повествованието, е напълно отчайващ и безнадежден. Паралелно с това същият този герой, университетски преподавател, непрекъснато се връща към любимия си автор Жорис-Карл Юисманс, върху който написва и дисертация си.
Франсоа смята Юисманс за сродна душа и добър приятел, от когото го разделя повече от век време.
И двамата са интелектуалци, и двамата живеят във времена на небивал индустриален и технологичен подем, и двамата са прилежно отдадени на храната, алкохола, цигарите и секса. В края на дните си Юисманс, незадоволен от битието си, решава да приеме католицизма, надявайки се на нещо по-добро.
Франсоа отхвърля сценария за самоубийство и решава да приема исляма, за да се възползва от всичко онова, което новата религия му дава като облаги. За него това е различен път, по който да поеме, подчинявайки се, за да продължи лишеното си от смисъл съществуване, в което вече нищо няма значение.
„Нямаше да има за какво да съжалявам.“ – казва той в края на романа.

Затова онова, което днес наблюдаваме и очакваме - ислямизацията на света, бих добавила и бумът на религиозните течения, е резултат от бездуховното съществуване на човека.
По-страшното е, че религиите се превръщат в политика на тихо подчинение и управление на хората, възползвайки се от безизходицата, в която са.

Това е роман, който трябва да се чете сериозно.
Той звучи като будилник, който ни накара да осъзнаем същността на случващото се в днешния свят.

Франция, 2022 година. Франсоа е застаряващ ерген и преподавател по френска литература на 19. век в университета „Париж III – Сорбона“. Животът му е лишен от харизма, инертен и до голяма степен в плен на апатията. Апатията, всъщност, е нормалното състояние на обществото към този момент – общество, живеещо в полусън, което дори не осъзнава какво би могло да го очаква.
Романът на Мишел Уелбек – „Подчинение“ за мен е основоположник на нов жанр в литературата – постантиутопия. Съвременното състояние на социума в 21. век е тотална обозримост на бъдещето в чисто битов план и на липса на идеали и вяра в трансцедентни ценности. Утопиите и илюзиите вече са мъртви. Ежедневното битие на описания от Уелбек главен герой всъщност е отражение на живота на хората след постепенното отмиране на идеала като стойност – идеал, не сринал се драматично (по начина, по който го описват антиутопистите от началото и средата на 20. век), а изчезнал безславно и без много шум. Чрез описанието на живота на Франсоа, всъщност, читателят лесно придобива представа за битието на homo sapiens днес, когато западните общества, издигащи в култ философията на индивидуализма, са стигнали до висока степен на самоизолация и алиенация на отделния човек. На фона на всичко това във Франция на власт в коалиция със социалистическата партия идва Мюсюлманският фронт, който налага нов, ислямски, модел на развитие на обществото. Хората, в инертното си ежедневие, въобще не очакват, че може да им се случи нещо, което не биха могли да си представят. Мюсюлманите, от една страна, са въплъщение на атавистичните страхове за това какво би могло да се случи с Европа, но от друга са използвани от автора като контрапункт – чрез перманентното притовопоставяне на техните и западните ценности в романа изпъква очевадният крах на западната ценностна система. Обратно на западния модел, новият президент Бен Абес налага мюсюлманските норми – мъжете имат право на по няколко жени, образованието (и особено това на жените) се свежда до минимум, а в обществото се налага системата на дистрибутизма, при която семейството е основна движеща единица. Бен Абес се ръководи от това, че не икономиката (както се смята на запад), а именно демографията гарантира оцеляването на обществата дори в чисто физически план. Лишавайки хората от образование, той ги връща към вярата в нещо трансцедентно, нещо отвъд обозримото, към мечтата и идеала за отвъд разсъдъчното, което ги поддържа живи във физическия и духовния смисъл на думата. Всичко това е противопоставено на западната социална система, която гарантира сигурността, но и сивотата на живота ни (неслучайно Франсоа упоменава, че след завършването на висше образование, мечтите на хората в Европа секват и животът им придобива тривиален, предвидим и цикличен оттенък и е лишен от патос и велики идеи), и в която човек получава обществените придобивки наготово, бидейки по този начин лишен от естествения си инстинкт за съзидание.
Нивата на обществена сигурност на запад са толкова високи, че връзката на модерния човек със семейството е нарушена. В романа си Уелбек лансира тезата, че не синовната обич привързва детето към майката и бащата, а инстинктът за самосъхранение. Когато физическото оцеляване на индивидите не е пряко обвързано със семейната единица, тя се разпада и отмира като ненеобходима. Обратно, при мюсюлманите клетката на семейството е запазена не само поради ниската степен на образование, но и поради естественото противопоставяне на „свое“ и „чуждо“. Бидейки малцинствена група, те съхраняват семейните микрообщности, за да гарантират съществуването си.
Франсоа постепенно загубва всичко, което му е носело смисъл в живота – приятелката си, работата си, родителите си, от които отдавна се е отчуждил, както и любимия си автор Юисманс (след като вече е казал в дистерацията и трудовете си всичко за него, той смята, че интелектуалният му живот приключва). След раздялата с приятелката си, главният герой е непособен да изпита удоволствие от сексуалните си контакти с компаньонки. Авторът поставя героя си пред липсата на алтернатива и Франсоа е принуден да се нагоди към табутата и стереотипите на ислямската политическа и религиозна система, защото, за жалост, в нагаждачеството се корени пътят към физическото оцеляване. Бидейки антиконформисти, хората несъзнателно са вървели към геноцид на самите себе си, ето защо когато традиционните общества успяват да наложат волята си над вялостта на нетрадиционните и развитите, развитите инстинктивно се връщат в лоното, гарантиращо съхранението на човешкия вид. Разбира се, главният герой има нужда от интелектуалните аргументи на новия ректор на Сорбоната Рьодиже, които да „приспят“ и притъпят атавистичния му страх от безсмислието и смъртта. Франсоа решава, че няма как да няма Господ, гледайки фотосите на космоса в дома на Рьодиже и стига до извода, че в света, може би, все пак има необозрими неща. Франсоа няма избор. Човек е zoon politikon и не може да оцелее без общество.
Творбата на Уелбек е лишена от илюзии. Тя не предсказва бъдещето, но както авторът заявява, представя атавистичния ни страх от това, което би могло да ни се случи.

Ако някой знае как да претвори ежедневния ни пъстър и ненормален живот в завладяваща литература, това е именно „пророкът на песимизма“, смелият провокатор Мишел Уелбек. Скандалният французин неведнъж е бил в центъра на вниманието със своите типажи и сюжети. Темата за шансовете, които ни се дават и които неизменно пропиляваме, защото ни е заложено да се проваляме, е любима на Уелбек и в „Елементарните частици“, като я продължава и в своя последен роман „Подчинение“ (Издателство Факел Експрес). Иранските аятоласи издадоха смъртна присъда на Салман Рушди, ислямски организации във Франция съдят официално Мишел Уелбек, дали случайно фанатиците не са взели вече на мушка и неговата непримирима особа, чудим си се просто така. В „Подчинение“ авторът хвърля един съвсем нефантастичен поглед към близкото бъдеще и вижда начело на Франция президент мюсюлманин. През 2022 година във Франция се приемат нови закони, които разрешават многоженството и въвеждат ислямската образователна система, която не е далече от шериата. Критиците наричат този жанр антиутопия, но все пак се замисляме не на шега дали всъщност не става дума за най-обикновен реализъм. Във Франция книгата излезе на 7 януари, датата, на която ислямистите извършиха нападението на вестник „Шарли Ебдо“, при което загинаха 11 души. Живеем в странни, нервни и опасни времена, така че песимизмът на Уелбек си е напълно уместен и разбираем. Няма смисъл да си крием главите в пясъка, така или иначе всеки ден ставаме свидетели на промени. Народите мигрират, ислямът е отново на поход, невъоръжен, но мюсюлманите, навлизащи в Европа днес разчитат само на едно единствено оръжие, на своето възпроизводство, на своята лавинообразно растяща популация. И когато застаряваща бяла Европа стане 49 процента, а младият напорист ислям стане 51 процента, романът на Мишел Уелбек вече няма да бъде наричан антиутопия, а само и единствено пророчество. Романът „Подчинение“ вече е популярен по цял свят. Някои хора са склонни да го приемат като предупреждение, за други е само анализ на ситуацията, но ние няма да правим оценка на неговите идеи. Ние само ще ви обещаем едно неустоимо и актуално четиво от френския майстор.