книгата е страхотна, горещо я препоръчвам
Нощем с белите коне
Автор: Павел Вежинов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Брой страници | 464 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 359 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191641383 |
| Баркод | 9786191641383 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”
Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било – той не го помнеше. Светът се бе отворил пред него, както се отваря театрална завеса. И тогава той бе видял синята нощ и белите коне, които отчетливо чаткаха с железните си копита. Висок кабриолет с корави седалища и дъсчени облегалки, който подскачаше по неравния път. Спускаха се по някаква глуха планинска клисура, конете тичаха в равен тръс, отначало той виждаше само гърбовете им и острите им уши. Спускаха се тъй цяла вечност, сякаш пътуваха за някакъв друг, тъмен и подземен свят. И макар да бе нощ, той виждаше всичко с поразителна яснота.
Ключови думи: Вечната класика
Една от добрите книги на Павел Вежинов и на т.нар. социалистически реализъм.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София с кръщелно име Никола Делчев Гугов. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията Жупел, РЛФ, Щит,Изкуство и критика и др., през 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. През есента на 1944 г. заминава за фрoнта като редактор на в.Фронтовак и впечатленията си от живота на българската армия въплътява в поредица от разкази, в повестите Златан и Втора рота, като последното произведение спечелва завидна популярност и претърпява няколко издания. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на в. Стършел и на сп. Септември, а от 1954 г. близо две десетилетия работи в Българска кинематография. Почива внезапно на 2 декември 1983 г.
Павел Вежинов е автор на сборниците Улици без паваж, Дни и вечери, Мека кабел, Сините пеперуди, Гибелта на Аякс, Момчето с цигулката; романите за деца и юноши Следите остават, Произшествие на тихата улица, Прилепите летят нощем; повестите Бариерата, Езерното момче, Белият гущер и др., както и романите Звездите зад нас, Нощем с белите коне и др.
Павел Вежинов е автор на сборниците Улици без паваж, Дни и вечери, Мека кабел, Сините пеперуди, Гибелта на Аякс, Момчето с цигулката; романите за деца и юноши Следите остават, Произшествие на тихата улица, Прилепите летят нощем; повестите Бариерата, Езерното момче, Белият гущер и др., както и романите Звездите зад нас, Нощем с белите коне и др.
