Поредна велика книга на ИзтокЗапад, не спирайте да издавате велики книги!
Граф Монте Кристо Т.1
Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Атанас Далчев; Невяна Розева |
| Брой страници | 552 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1055 грама |
| Размери | 18x24 |
| ISBN | 9786191524877 |
| Баркод | 9786191524877 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Граф Монте Кристо излиза първоначално в осемнайсет подлистника във вестник Journal des D?bats в периода август 1844–януари 1846 г. Този ход носи на Александър Дюма-баща нечувана за времето си популярност, тъй като читателите тръпнат в очакване на всеки следващ брой, за да разберат пред какво поредно изпитание се изправя всеобщият любимец Едмон Дантес. Малко след това произведението е публикувано под формата на книга първоначално в цели осемнайсет части, а впоследствие и в познатия ни вид.
Големият Александър Дюма-баща (1802–1870) е родом от Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Неговият баща Томас-Александър Дюма е френски генерал и последовател на Наполеон, а майка му е Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар. Интересен факт е, че Александър Дюма-баща е квартерон: баща му е мулат, а майка му – бяла. След смъртта на Томас-Александър Дюма (тогава писателят е едва на четири години) липсата на средства указва влияние в семейството, но не пречи на малкият Дюма да се образова – той проявява афинитет към четенето от дете и прекарва времето си сред книги от още в ранна детска възраст. През 1840 г. Дюма сключва брак с Ида Ферие, но бохемския му начин на живот, който върви ръка за ръка с не една и две извънбрачни връзки, води до няколко извънбрачни деца на Дюма. Едно от тях е Александър Дюма-син (след като и той започва да пише се налага да прибавят към името му син, иначе няма как да разграничат единия от другия). Дюма-баща остава в историята като най-четеният и продаван френски автор. Освен множеството художествени произведения, с които днес се слави, той е автор и на редица пиеси, благодарение на които придобива първоначалната си слава още през 1829 г. Дюма-баща е писал също исторически статии, есета, пътеписи, но най-известните и ярки негови творби безспорно са Граф Монте Кристо и Тримата мускетари – и двете дошли на бял свят с помощта на писателя Огюст Маке.
Ключови думи: Седмица на Александър Дюма, Спортистите четат
Страхотно поредно заглавие от любимото издателство, отново с шантави рисунки и много яки текстове!
Концепцията с кориците на цялата "класическа" поредица е меко казано странна. А ценообразуването...двата тома на "Монте Кристо" струват повече от "Одисей"?!
Страхотна книга, ама корицата е много грозна! Дюма не е бил красавец, защо са го изтипосали?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
