от Валентин Дишев / дата: 11 окт 2014

Когато една книга успее от азбуката на живеенето да изрече, да подреди свят, да излъчи разтърсващо усещане за тук-битие, пронизано от трансценденции, и да го направи тихо, смирено, но енергично (такова усещане в последните години съм имал само след „Наивно изкуство” на Марин Бодаков) – тогава трябва да се поклониш. Не церемониално – да се оставиш липсата на излезлия от теб изведнъж, залпово, въздух да подгъне разтрепераните колена, да оставиш диафрагмата да прегърне сърцето, доказвайки, че дишането и кръвта само заедно са живот… да се поклониш, а после да позволиш дъхът на поезията да те изпълни чрез тази книга, духът на поезията, духът да те изправи… И да благодариш. „Тънка книжка” е такава. Благодаря, Екатерина Йосифова.

Би трябвало тук да спра. Всяко допълнително говорене (всяко говорене) за тази книга ми се вижда глупаво бъбрене. Но не искам. Слаб съм.
Иска ми се всеки, който някога е бил изкушаван от трафарета и „вечността” на Калдероновата тема, прочитайки „Сънища”, да спре и помълчи пред ясното и категорично „Ето така се прави” (защото „но дървото, о, / Голямото дърво”). А после – да започне да учи азбуката отново. Да я срича. Да я живее.
Да извърви пътя. Да премине през „…Споменът не е мой / Мои са ръцете, гласът, / отстъпващите заднешком стълбове. / Доверието и недоверието. // Ходенето. / От там до / Там.” )… Без високи тонове, без пронизващи речеви жестове, без всякаква жестикулация, да приласкаеш следата, да повярваш в нея, да я прочетеш…. и да не се изкушиш да потърсиш мекото, в което тя лесно остава…. За кратко.

Трябва да бъда кратък. Искам го. Тази книга ме прави силен.
Не защото ми връща усещането за смисъл (и) на писането („ Пиша, удължавам си / пишещата ръка: / протегнатата ръка / предлагащата ръка / просещата ръка / P.S. Не е ръка” – ето така, без патетика: с разбиране, със смирение…), макар да го прави – едновременно кротко и неистово – а защото имам много за учене. И живеене - Животът, ето тук, / на рамото си има / драскотинка от моя нокът. / Докато не се е заличила, виж: / любовна драскотинка.” – ето така:

Животът като битие. Човешкото. Битието. Като присъствие. И грижа. Като любов.

Забравете заглавието на „Тънка книжка”. Тази книга е много дълга. Най-дългата с човешка мяра. Помнете заглавието на тази книга, моля ви…