Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската флософска история, която "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален инвариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното.