Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през ХIХ и ХХ в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на образци в Западна Европа започват да се развиват процесите на преводната рецепция от балканските литератури. Първоначално мястото на превода е главно в периодичния печат това важи за целия преводен процес, не само за рецепцията на балканските литератури. Едва след Първата световна война преводната книга започва да се налага като водеща форма в междулитературното общуване. Преводите от балканските литератури запазват в рецепционните процеси своя информативен привкус и своята фрагментарност. Общото за преводите от балканските литератури в България е, че за по-обемни критически издания от класици или от съвременни значими автори става възможно да се мисли едва в годините след Втората световна война, когато тази тенденция се прокарва като държавна политика чрез държавното книгоиздаване, станало единствено съществуващата форма. В работата над очерците по рецепцията на балканските литератури в България през ХIХ и ХХ в. участват много специалисти в тази област. В подбора са включени автори от балканските славянски и неславянски литератури, които заемат значително място в своята литература и са представени в превод с поне една книга на български език