Книгата е първият опит у нас да се представи българското игрално кино от края на Втората световна война до наши дни. Анализът на филмовите процеси е воден от хипотезата за три кризи на идентичност в шестдесетгодишния период на развитие на нашето игрално кино. Първата - през 50-те години на 20 век, втората - след събитията от 1968, и третата - след 1989 с отварянето на обществото и киното ни към глобализирания свят. С оригиналния си подход изследването се включва в големия европейски дебат за културната идентичност и предлага нов поглед към историята на българското игрално кино.