Стефан Стамболов е ярка фигура в националноосвободителното движение през Възраждането и в новата политическа история на България, на прехода от една епоха в друга и във времето на утвърждаването на капитализма в страната.
Преминал сложен и противоречив път – от националреволюционер през буржоазен демократ до едноличен диктатор, продължил повече от две десетилетия (1873–1895), той е и възхваляван, и отричан. Диапазонът на чувствата към личността и делото му е много широк: от пълното признание и преклонението на неговите почитатели до дълбоката омраза и проклятията на неговите жертви.
Историята се твори от хора, но малцина от държавниците ни са оставили след себе си толкова трайни следи. От Освобождението до днес България е управлявана от десетки правителства и стотици министри.
Сред тях един е Стамболов.
Стефан Стамболов е една от най-противоречивите и обсъждани фигури в нашата история след 1878 година. Оценките за него са от възхвала до пълно отрицание.
За Димитър Иванов, автора на тази книга, определено можем да кажем, че симпатизира на Стамболов. Отделя малко внимание на неговата революционна дейност, а именно това е периодът от живота му, за който по една или друга причина има малко сведения и е обект на най-много критика.
Значително повече внимание е отделено на Стамболов като държавник и политик. В тази светлина неговите качества са безспорни. Той е един от държавниците направил най-много за България след Освобождението.Безспорни са неговите лидерски качества, провежда твърда и безкомпромисна политика, която му спечелва международно признание, но и обвинение в диктатура.
В книгата си Димитър Иванов е добавил и множество снимки, документи и писма от и за Стамболов, което я прави много по-интересна и любопитна. Тя е една положителна оценка на политик, работил за своята държава.
Красен Пенев, Хеликон Шумен