Читателят получава книга, която произтича сякаш от вечните ледове на Антарктида. Защото дневникът на Христо Пимпирев е ледена глътка истина за един континент и един човек, с всичките болки, съмнения, тихи надежди и малки радости, с носталгията към дома и близките и неистовата упоритост да постигнеш невъзможното.
Това е изповед за една мечта като детска приказка и разказ за една постигната действителност, без която животът ти няма смисъл. /Боян Биолчев/