от Ванина / дата: 19 ное 2013

ВМЕСТО КОМЕНТАР:

СВОБОДНИ СМЕ

Свободни сме
да страдаме или обичаме,
да благославяме или кълнем...,
свободни с Вечната Любов да се обличаме,
да крачим с нея в следващия ден.

Свободни сме и в самота да се заключим,
в девствена, дълбока пещера,
разлистена гора в пустиня да превърнем
и в нея да живеем до смъртта.

Свободни сме
да нараняваме жестоко,
с болезнени душевни рани,
който носи другият дълбоко,
чак до смъртта ни.

Свободни сме,
но спи ли ни сърцето,
отлита безвъзвратно младостта...
и вече късно питаме се:
”Ах, какво направих?“
и си отиваме със глупостта.