от Hristo / дата: 15 апр 2017

"Газелите на Хафез бледнеят..." - Ели, ти ме уби! Преводът на Йордан Милев на рудаки, низами, саади и хафез е толкова добър, колкото преводите на валери петров на шекспир, на асен разцветников на Тартюф, на К. величков на данте. С една дума - рядко талантлив и със сигурност ще остане в историята още дълги години. Пушкин и шилер, напр. все още чакат своя талантлив преводач на български, а също и рубаите на омар хайям. Там йордан милев не се справил на висота, макар превода да не е слаб. Старото издание на Гюлестан от 80-те прилича на буквар: неудобен формат, огромни букви и дебели страници. Илюстрациите не са нищо особено, макар и да са цветни. В Интернет има много по-хубави, като се поразтърсиш малко. Идеята да се съберат саади и хафез в една книга е примир за перфектен вкус и разбиране. Това е все едно да събереш Под игото и Бай Ганьо за да представиш българската литература по света. На който не му харесва - значи не му допада и българската литература като цяло, понеже по-добро няма. или да речем Саади прилича на Славейков, Хафез - на Яворов така най-общо казано за незапознатия читател. Руми също е велик, но неговите диктувани текстове имат силно религиозен оттенък, докато Саади и Хафез са си чиста художествена литература - в Европа такива поети просто не е имало. Самата книга е луксозна, което за мен е единствения голям минус, но пък да издадеш избрана персийска поезия и да очакваш голям тираж е немислимо, и от не само в България - навсякъде е така. Освен може би в Иран ;)

от Ели / дата: 22 окт 2015

Гюлестан е разкошна творба. Газелите на Хафез обаче някак бледнеят на нейния фон, съчетанието не пасва. А обезобразените черно-бели илюстрации убиват ефекта. В старото издание е с цветни, и то много по-хубави.