Да, четох я. С мъка...
Опит за осъвременяване на една легенда...на отдавнашно загадъчно предание...продължаващо да битува сред раздумките между съседи...Всичко е на ръба между историческа фактология и маниерна художествена измислица...
Трудноопределим жанр...
Името
Автор: Христо Карастоянов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 216 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 299 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789544918019 |
| Баркод | 9789544918019 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски имератор, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена - нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако..."
Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място - адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и невъзможни сънища - като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш. /Христо Карастоянов/
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Аз ще си я купя,за да видя дали е интересна
По написаното горе ми стана интересно.Аз много обичам книги за Романови и не само за тях. Някой чел ли я е тази книга,за да ми каже
дали е интересна?
Той не е просто бездарен, този човек е вреден за българската литература, недоумявам как е възможно да го лансират и да ум връчват награди на всичкото отгоре, явно у нас нещата са много зле....
Един бездарен автор.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Христо Карастоянов - Дядото е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член на Съюза на българските писатели. Хоби: да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата). Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. "Аутопия: другият път към ада" е номиниран за роман на годината от Фондация "Вик". Автор е на 18 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактирал много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях ("Първа" на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" от Йорданка Ингилизова също са награждавани на "Южна пролет"). Понеже е бил драматург (и директор) на ямболския куклен театър - прописал е и пиеси. Негови работи за куклен театър са поставяни по сцените на Ямбол, Хасково, Русе... "Снесени от вихъра..." е първият му опит за "възрастна" драматургия.
