Приказки от цял свят/ Златни детски книги
Автор: Николай Райнов
| Издател | Труд |
| Брой страници | 544 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 531 грама |
| Размери | 12x21 |
| ISBN | 9789543982479 |
| Баркод | 9789543982479 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Николай Райнов /1889-1954/ е писател, преводач, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София, академик /1945/. През 1908 г. завършва Духовната семинария в София, а през 1919 г. - декоративно изкуство в Държавното художествено-индустриално училище. През 1912 г. издава първата си книга - "Богомилски легенди". През 1919 г. е отлъчен от Българската православна църква и анатемосан заради книгата си "Между пустинята и живота".
Оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обработени приказки от цял свят.
Ключови думи: Задължителна учебна литература
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
