Всеки се движи в своя си посока. Едни са се запътили нанякъде, други не бързат за никъде. Някои са се устремили към своята цел, други не се и сещат да се замислят накъде вървят. Някои молят времето да спре своя бяг, други го побутват в гърба, молят го да ускори своя ход. Но когато последният влак потегля от гарата, странни неща започват да се случват, настъпва странен час. И нощта не е нощ. Търпението ни се изчерпва. Вече не можем да съзерцаваме безучастно онова, което ни показват по телевизията. Искаме всичко да изпитаме от първа ръка, да проверим сами кое е истина и кое не е.
Какъв би бил Харуки Мураками като режисьор и сюрреалист? В след мръкване ще видите един своеобразен Дали, който отваря чекмеджетата на Съзнанието ни, за да проветри значимостта на спомените...и може би, за да ни събуди?...
Диана Александрова, Хеликон Витоша
Четенето на Мураками винаги е било нещо, което мога да сравня единствено с „гмурването” в картина на Дали. Двамата биха били рамо до рамо в първата копка по изграждането на един сюрреалистичен свят.
В романа „След мръкване” се откроява една основна тема и това е тази - за алиенацията в съвременното общество. Как се стига до там, че две сестри обитаващи един и същи дом живеят и в буквален, и в преносен смисъл в диаметрално противоположни светове. С присъщата си загадъчност Мураками изгражда роман, в който действието върви заедно с местенето на часовниковата стрелка. Читателят следва като око на камера взаимозависимостта на шест изгубени токийски души. Приближаването и отдалечаването на въпросната камера ни дава различен поглед върху нещата, които са обект на наблюдение. Двусмисленият характер на фантастичния сюжет е повод за много размисли. Доброто и Злото, Ин и Ян, мъжкото и женското начало, светлината и тъмнината, та нали всеки от нас носи частица от едното и от другото… Краят остава открит и има доволно много интерпретации. Хареса ми идеята да участвам задочно като наблюдател, който няма право да нарушава установения ред, но е там, близо е, още само няколко см. и ще докосне спящата Ери Асаи…
Веселина Желева, Хеликон Бургас
Роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга “Чуй как пее вятърът (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.