През последните двадесет години в писателските, издателските, литературните и читателските кръгове в България, а и на Балканите трайно се наложи името на Георги Гроздев, който е сред значимите и стойностите представители на вълната Нова българска проза, появила се през 90-те години на миналото столетие, което изпратихме преди десет години не само с надежда за по-добри дни, но и за утвърждаването на по-стойностна ценностна система и по-висока духовна и книжовна култура.
Това за съжаление не се случи, но присъствието на личности като Гроздев ме кара да се надявам и да мисля, че все още имаме някакъв шанс това да стане, макар и в едно очаквано бъдеще, което, уви все не се случва и все повече се отдалечава.