Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Най-хубавото, когато чуете за Захари Карабашлиев, е че във вашето съзнание не излизат първо всичките награди, които е получил през последните години, в които стана много известен. А заглавията на книгите, с които стана такъв. Със сигурност те ще бъдат с едно повече, когато затворите последната страница на „Симетрия”. Ако сте запознати с „Кратка история на самолета”, знаете, че разказите на Захари са толкова близо до истината, че всеки, който не е израснал в саксия и не е живял цял живот само на едно място, може да открие себе си във всеки един от тях.

Дали у нас, или в пъстрата Америка, историите в „Симетрия” се четат на един дъх, също като разговор с много интересен събеседник, който едновременно гледате с уважение, но и чувствате някак си много, много близък. Та затова не му позволявате да млъкне за по-дълго от една цигара време.

Най-хубавото писане се получава, когато фантазията се срещне с истинския живот и от това не се получи сблъсък, а сливане. В тази книга фантазията и истината вървят не в скромна симетрия, а са оплетени в приятен хаос, от който се получават образи от интересни по-интересни и фабули от любопитни по-любопитни. А думите са така майсторски подредени, че не си личи никакво усилие, без значение къде ни води Захари Карабашлиев – в Америка, при злобния котарак Джони Чорапи или в родното си село в равна Добруджа, при мистичния Никодим Никса, виновен за самоубийството на десетки мъже.

И докато очите ви бягат по страниците, вие не сте читателят еди кой-си, а усещане, че всичко се случва или се е случило с вас и в момента го изваждате на показ, като нещо отдавна забравено. За лошо или за добро.

Скучна е математическата симетрия. Пленителна е „Симетрия” на Захари Карабашлиев.