След като сложих точка на втората част от "Лъжата", бях уморен не толкова от стотиците изписани страници, колкото от тоновете мрак, попили из тях. И признавам си, мислех, че едва ли някога пак ще захвана друга неприлична за редакторското ми достолепие авантюра.
Но ето, дойде 2011 година и изведнъж един неочакван водовъртеж засмука сърцето ми, та всичко, което бе мачкало до днес и без това неспокойния ми живот, ми се стори като някоя от детските болести, лекувани с мокра кърпа и аспирин. И с майчина мека ръка.
останаха ми верни единствено думите. Думите, от които десетки години съм правил тестото за моя си хляб.
Мисля тази част от "Лъжата" да е посветена и на бавната смърт на свободните вестници.
По принцип не съм тъжен човек, надживял съм множество сътресения. Вероятно и с Божия помощ. Веднъж в някакво интервю на въпрос вярвам ли в Бог, отговорих, че аз, възпитаният в безбожие от Комсомола човек, съм всъщност един вярващ в Господа атеист.
Тошо Тошев