от Иван Иванов / дата: 06 мар 2015

Ето една обстойна страница с темата "Мишел Онфре, Гастрономическият разум и Хедонистичният ангел", развита във времето от 16. 12. 2011г. до днес: http://Линкът е изтрит от администратор.

от Иванов / дата: 27 фев 2012

Прилагам линк с визуално и текстово представяне на книгата "Гастрономическият разум. Философия на вкуса."
http://Линкът е изтрит от администратор.

от Иван Иванов / дата: 29 ное 2011

„ Гастрономическият разум. Философия на вкуса” е книга новост и нещо непознато за българския литературен пазар. През последните двадесет години излязоха и продължават да излизат много книги с готварски рецепти, различни описания на чуждестранната и наша кухня, а по телевизиите вървят редица предавания на тази тема. Но досега не сме чели философски анализ на умението да се храним, на естетиката на поднасяне на ястията, на междуличностните отношения чрез трапезата и сътрапезничеството като социален феномен.
Мишел Онфре е от поколението съвременни френски философи (между другото един от най-издаваните и четените), който винаги търси своя философски ъгъл на зрение към всички възможни или въобразими обекти, между които и храната. Защото според него „...философската практика има смисъл единствено, доколкото позволява по-добре да се осмисля света, в който живеем, за да живеем в него по-добре.” Като достоен ученик и последовател на Гримо дьо Ла Рениер и Брийа-Саварен, Мишел Онфре развива в книгата си една разширена до тялото философия, защото оценката на вкуса е немислима без достоверна философия на тялото и същевременно философия на достоверното тяло. Това тяло той определя за единствен път към познанието и един от фундаментите на своята философия. Тук мястото на гастрономията за него е онази човешка практика, която разказва и разкрива без самият човек да разбира това. Тя е и психология и социология взети заедно. На трапезата човекът е индивидът, който се излага на показ против волята си, защото не знае, че тогава се забелязва всичко от него. Хедонизмът според автора на „Гастрономическият разум” е философия на удоволствието, която ръководи човешките действия, думи и практики. Но хедонизма на Онфре няма нищо общо с разюзданата слободия. Става въпрос за търсене на удоволствието за себе си и за другите. Или казано по друг начин, стремеж към отстраняване на неудоволствието, при който човек се старае да не прави себе си и другите нещастни, понеже взаимността предполага всяка лична наслада да има смисъл чрез и насладата на другия. Защото авторът заявява, че „...в целящите удоволствието практики, именно културата отличава вулгарния от философския хедонизъм.Не всяка радост е добра, само защото е радост. Иначе животните биха притежавали съвършена мъдрост;биха проявявали завършен разум, а всъщност проявяват вулгарен хедонизъм, какъвто изпитват онези, които се наслаждават грубо, без никаква загриженост, етика,нито естетика. Истински вярвам, че наслада без съзнание е просто погубена душа. Разгонването и пасенето,безразборната копулация и разкъсването на жертвата несъмнено не са лишени от известно удоволствие, но в никакъв случай не са част от етическа, естетическа или хедонистична ситуация. По този повод можем да изтъкнем, че еротизмът по отношение на сексуалността е онова, което представлява гастрономията по отношение на храненето: духовно допълнение. Удоволствието има хедонистично измерение единствено, когато се намесва духовното допълнение, добавката към радостта от дадено чувство, онова, което не пренебрегва света, останалите, действителността, положението, в което се намираме, междуличностното общуване, в което всичко се случва. Вулгарният хедонизъм е крайносубективистичен, той се практикува и заявява като такъв. До такава степен е вулгарен, че забравя и не зачита другия, дори го жертва, използва и злоупотребява с него. Когато е
философски, той е загрижен за другия и не толкова се стреми да бъде, колкото да позволи една хармонична и успешна връзка.”
Това е го веруютно на автора, за хедонизма, а хедонистичният ангел според него е „...мелез между куник и кондотиере, изискващ промяна на класическата ангелология, защото е смес между поет и вестител, философ и артист. Чувствен, сластен и сексуален, изтънчен, изящен и изискан, той е внимателен и загрижен за другия. Свръхчувствителен, той иска да усили способностите на сетивата, полученото от възприятията, изграденото от емоциите. Могъщ, той ненавижда насилието, но се наслаждава на силата, защото знае, че тя е единствения инструмент, с който може да се извае съществуването, съдбата и тялото, както се вае произведение на изкуството. Всезнаещ, той добре знае на какво са способни ягодите в една бащина градина и първата бутилка „Икем“. Той присъства навсякъде, където някоя майка готви, пее приспивна песен и люлее, където някой баща докосва детето си и го погалва.
Той е там, където ръцете се сливат, също и устите, където се разменят и виждат знаци, жестове на обич, на внимание, на нежност и доброта. Той бди на масата, край печката, в кухнята, в избата.
Не зачита светената вода, предпочита виното; избягва тамяна и се наслаждава на ароматите на любимото тяло; обича небето единствено, защото му позволява да се придвижва бързо между две точки на земята, там, където животът се разгръща, тоест там, където става най-същественото. На него дължим намигването на прекомерните емоции, чувствените опиянения, разкошните мимолетни храни, изваяните енергии, отдадените внимания, подсилената жизненост, желаните радости. Дегустатор на райски ябълки, които няма да траят дълго време, неговият девиз е Carpe diem. Вярвам, че трябва да поверим живота си в ръцете му, така че, когато Танатос възтържествува, да
може да прибере в дисагите си единствено едно тяло, което е изгоряло до последната си прашинка.”
Интересно, нали?