Книгата вече е налична! Аз си я поръчах от сайта на издателството! Невероятна притча, написана с хумор и ирония, една от най-свежите книги на Сарамаго!
Пътуването на слона
Автор: Жозе Сарамаго
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 184 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 210 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545299681 |
| Баркод | 9789545299681 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски... един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена – пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита. Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора. „Пътуването на слона“ е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от „Слепота“ – без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена – го доближава до устната традиция на миналите времена. В „Пътуването на слона“ „старият шегаджия“ Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
