| Издател | Карина-Мариана Тодорова |
| Брой страници | 200 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 249 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789543150649 |
| Баркод | 9789543150649 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Човешкият живот не беше нищо друго освен човешка мисъл и човешката мисъл не го изпускаше. Тя беше в него, хранеше се с него и живееше на върха му. Оттам гледаше е собствената си бездна и се чудеше как е възможно толкова свят да се побере в един човек.
Толкова дни и нощи, толкова крачки и тегоби, и винаги да върви в крак с изнуреното тяло на човека.
Тялото на човека носеше огромни пространства, а времето криеше лицето си зад ъглите на своята история от минало и бъдеще. Когато някой стигнеше до него, то се отместваше. Отидеше ли си човек от земния свят, времето му оставаше да го помни. Вливаше се в целокупния живот на човешкото време и силата му държеше равновесието на земята."
Антоанета Богоева
Ключови думи: Промо -10%, Истории за лятото
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Пространства” е бяла като сняг книга, с двеста на брой страници в сърцевината си, написана с изключително въображение, поетичност и чувственост на изказа.
Тя събира в себе си ефирно вплетени един в друг роман, пиеса и достатъчно на брой разкази, които пленяват четащия с усещания от други светове. Страниците й преливат от безграничност на въображението, неопределеност на време и място, безименни и именни герои с богата душевност. Тук всичко се случва и не се случва. Нито е минало, нито е бъдеще. Героите са живи и мъртви. Всичко цъфти и вехне. Всичко се смее и плаче. Всичко умира от самота и се пръска от любов.
Красиво е да четеш такава книга! Топло е да я усещаш толкова близо до пространствата на своето сърце...
„Думите правеха пътеки и пътища. Населяваха живота, раздвижваха го, подкарваха го напред, караха го да диша, да живее със себе си, с миналото и с бъдещето си, а после го поставяха на колене пред Бог, правеха извори в сърцата си, а там всичко беше душа и Дух, и свято присъствие на човешката радост, тъга и очакване на най-хубавото. Душата на живота тържествуваше заедно с всичките си превратности.” Антоанета Богоева
Любина Йорданова, Хеликон Русе