„Човешкото действие” на Лудвиг фон Мизес е несъмнено едно от върховните постижения на обществената мисъл през ХХ век . За разлика от останалите учебници по икономика, пълни с диаграми и математически формули, Мизес използва съвсем различен, напълно уникален подход. Той обяснява икономическите принципи чрез анализ на поведението на отделния индивид.
С методология по-близка до философията, отколкото до икономиката, авторът дефинира целта на икономическата наука като обяснение на движещите сили, които подтикват индивида да действа, за да удовлетвори потребностите си, и отражението на това действие върху заобикалящата го среда.
Поставяйки в основата на изследването действащият, избиращ човек, който непрекъснато решава въпроса за целите и за средствата, австрийският мислител анализира закономерностите на това действие не само в икономически, но и в широк исторически аспект. Последователно се открояват и подлагат на критичен анализ през призмата на класическия либерализъм такива вечни теми, като отношението „индивид - общество” и „индивид - държава”.
Мизес поставя и предлага изключително логични и поради това убедителни решения за свободния, неманипулиран от държавата пазар, за ролята на свободния, доброволен обмен, за икономическата свобода и предприемачеството, за потребителите като върховни суверени на пазара, за ролята на натрупването на капитал, за конкуренцията и монопола, цените, лихвите, кредитната експанзия и бизнес циклите, за пазара на труда и заплатите. Той анализира и държавната интервенция на пазара, последиците от преките и косвени данъци, ценовия контрол, инфлацията, кредитната експанзия и държавните субсидии от гледна точка на това как промените в публичния сектор оказват влияние върху поведението на индивида и как това се отразява върху потреблението на икономическите ресурси.
По своя енциклопедичен икономически и философски обхват, размах и дълбочина на анализа, с ясния си стил и точност на изказа, „Човешкото действие” е истински шедьовър. Издаването й на български език с покрепата на Министерството на културата на Република България е изключително значим и достоен факт в духовната биография на българското общество