Всеки ден, всеки час

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Изключително нежен, деликатен и красив роман за безусловната любов, която пленява две деца - Дора и Лука, неразделни приятели още от първата им среща в детската градина в рибарско градче на хърватския бряг. По детски чиста, тяхната любов прераства в страст, която устоява на годините раздяла, за да ги завладее отново, след случайната им среща в Париж.
Историята на  Дора и Лука ще ви очарова!
Тя носи размисъл за силата на чувствата и предопределеността на съдбата, с доза носталгия и дори мъничко меланхолия.
С много приятен стил, изящен и изпълнен с чар, Наташа Драгнич говори за същината на истинските чувства, простичко, разбираемо, защото точно така се говори за най-ценното в живота.

„Всеки ден, всеки час” е книга с корица с прекрасен, слънчево-морски дизайн.

Подобаващо на очакванията, които такава визия поражда, този приказен свят започва като романизирани версии на своето въведение – „човек може да обича по различни начини”.

Доста умело, като своеобразни фотографии, Драгнич продължава да държи в съзнанието на читателя първоначалната връзка - между две деца, между две души...

Мъжът и жената в този текст остават разделени, а разстоянието и времето между тях е колкото реално, толкова и нереално. За последното неизменно е отговорна позицията на разказвача – един трети глас или по-скоро поглед, който визуализира споменатата по-горе сентенция като влючва много нови образи, сложни, необясними или неизразими с думи житейски конфигурации.

В заключение тази книга говори за вечна връзка, преопределеност, но такъв подтекст доминира подсъзнателно. Ситуациите не се състоят от мелодраматични повторения.

Това е една история, която ни показва, че в живота всичко може да се случи, дори и това, което най-малко сме очаквали...Дора и Лука се срещат, когато са малки деца в една детска градина.

Оттам нататък те стават неразделни, докато един ден семейството на момичето трябва да замине, без да знаят дали изобщо някой ден ще се срещнат. В съзнанието им обаче остава споменът за морето, за тяхната скала и за облаците...”облаците по небето, което е на всички”.

Разказът е поднесен като паралелно описание на двата образа, на двата живота – Дора и Лука, Лука и Дора. В момента, в който се срещат, те искат да останат заедно завинаги, но дали съдбата ще им предостави тази възможност?

Защото въпреки всичко тя е тази, която връща сенки от миналото, но и прощава, наказва, но и обича!

Наташа Драгнич ни потапя в историята  на двама влюбени, започнала на харватския бряг през 60-те години на миналия век. Разделяни от съдбата за различни периоди от време те никога не забравят  чувствата си, които отново разцъфват  години по-късно.  Години, в които те вече са изпълнили мечтите си, но не са забравили любовта, поставена на изпитание.