от Руска Вълканова / дата: 13 ное 2011

Кратки мисли за книгата „Моята малка вселена“
на Вера Симеонова
Голямо удоволствие беше за мене да прочета новата книга на Вера Симеонова. Хубава книга. Вълнуваща. Чете са почти на „един дъх“. Макар и неподредено, ще споделя впечатленията си като читател.
° Книгата се чете с лекота и голям интерес, защото написаното в нея е истинско: човешко, вярно и правдиво.
° Авторката е избрала сполучливо формата (или структурните елементи на съдържанието) – оригинално и умело е съчетала прозата с поезията. След всяка дата писателката излага своите интересни и правдиви размисли и обобщения. А вплитането на стихове в изложението правят още по-убедителна изповедта щ.
° Въпреки началните заявления на Симеонова, че се кани да пише дневник, създаденият от нея текст е по-скоро една пътека в живота щ със съпровождащите я трудности и борба за правилна посока, със стремежа да преодолява лошите неща и неприятностите с Добро, с увереност, че е необходимо да се оцелява при всякакви обстоятелства и несгоди.
° Ярко, но ненатрапчиво се долавя мисълта, че авторката е носител на най-важните ценности и добродетели у хората от нейната професия, а именно – почтеност, искреност, трудолюбие, самокритичност и особено вяра в Доброто.
° Почтеността и уважението на авторката най-силно проличават в отношението щ към родители, дъщеря и други роднини, към които изпитва съкровени чувства на обич като признателна дъщеря, майка, сестра.
° Убедително е отразена нейната благодарност и признателност към тези, които са били близо до нея в трудни моменти и от които е получавала помощ. С подходящи думи изтъква преклонението си пред тях.
° Особено голямо внимание писателката е отделила на приятелството като стимул в живота, във всекидневието на човека. Самата тя и в размислите, и в стиховете си показва, че е истинска и вярна приятелка. И след като стигне до последната страница на книгата, читателят непринудено идва до извода: вярното приятелство няма измерение.
° В изложението се открояват моменти, в които Вера Симеонова разказва за докосването си до големи и силни личности, всред които е и сърдечният хирург д-р Лада Маринова, за безрезултатните си опити да пробие стоманената каска на администрацията, да се пребори с нейното бездушие, нехуманност и безхаберие към съдбата на една достойна българка. Направо са ужасяващи фактите, свързани с последните щ дни на този свят…
° Прави впечатление, че дори когато излага случки, свързани с неприятни преживявания, както и когато изразява отношението си към съвременния живот, пълен с несправедливости и горчивини, перото на писателката е остро и изобличително, но никъде не се чувства омраза, ненавист, – черта, характерна за Вера.
° Авторката е поместила харесвани от нея стихове от други поети, поместила е и стихове на своята дъщеря Яворина, в оценките щ се долавя искреност и добро чувство. Между споменатите поети специално място заема Анелия Янковска-Сенгалевич, много добра приятелка на Яворина и талантлива поетеса.
° Според мене особено важно е и написаното, че в Живота стават чудеса, че има Висша движеща сила и че авторката притежава най-ценната и търсена книга – Библията, Свещеното писание, което дава достоверна информация за съществуването на тази сила.
Написах своите „Кратки мисли“, за да благодаря на Вера Симеонова за книгата, която препоръчвам с пълна убеденост на читателите.
Руска Вълканова

от Вуска Вълканова / дата: 13 ное 2011

Кратки мисли за книгата „Моята малка вселена“
на Вера Симеонова
Голямо удоволствие беше за мене да прочета новата книга на Вера Симеонова. Хубава книга. Вълнуваща. Чете са почти на „един дъх“. Макар и неподредено, ще споделя впечатленията си като читател.
° Книгата се чете с лекота и голям интерес, защото написаното в нея е истинско: човешко, вярно и правдиво.
° Авторката е избрала сполучливо формата (или структурните елементи на съдържанието) – оригинално и умело е съчетала прозата с поезията. След всяка дата писателката излага своите интересни и правдиви размисли и обобщения. А вплитането на стихове в изложението правят още по-убедителна изповедта щ.
° Въпреки началните заявления на Симеонова, че се кани да пише дневник, създаденият от нея текст е по-скоро една пътека в живота щ със съпровождащите я трудности и борба за правилна посока, със стремежа да преодолява лошите неща и неприятностите с Добро, с увереност, че е необходимо да се оцелява при всякакви обстоятелства и несгоди.
° Ярко, но ненатрапчиво се долавя мисълта, че авторката е носител на най-важните ценности и добродетели у хората от нейната професия, а именно – почтеност, искреност, трудолюбие, самокритичност и особено вяра в Доброто.
° Почтеността и уважението на авторката най-силно проличават в отношението щ към родители, дъщеря и други роднини, към които изпитва съкровени чувства на обич като признателна дъщеря, майка, сестра.
° Убедително е отразена нейната благодарност и признателност към тези, които са били близо до нея в трудни моменти и от които е получавала помощ. С подходящи думи изтъква преклонението си пред тях.
° Особено голямо внимание писателката е отделила на приятелството като стимул в живота, във всекидневието на човека. Самата тя и в размислите, и в стиховете си показва, че е истинска и вярна приятелка. И след като стигне до последната страница на книгата, читателят непринудено идва до извода: вярното приятелство няма измерение.
° В изложението се открояват моменти, в които Вера Симеонова разказва за докосването си до големи и силни личности, всред които е и сърдечният хирург д-р Лада Маринова, за безрезултатните си опити да пробие стоманената каска на администрацията, да се пребори с нейното бездушие, нехуманност и безхаберие към съдбата на една достойна българка. Направо са ужасяващи фактите, свързани с последните щ дни на този свят…
° Прави впечатление, че дори когато излага случки, свързани с неприятни преживявания, както и когато изразява отношението си към съвременния живот, пълен с несправедливости и горчивини, перото на писателката е остро и изобличително, но никъде не се чувства омраза, ненавист, – черта, характерна за Вера.
° Авторката е поместила харесвани от нея стихове от други поети, поместила е и стихове на своята дъщеря Яворина, в оценките щ се долавя искреност и добро чувство. Между споменатите поети специално място заема Анелия Янковска-Сенгалевич, много добра приятелка на Яворина и талантлива поетеса.
° Според мене особено важно е и написаното, че в Живота стават чудеса, че има Висша движеща сила и че авторката притежава най-ценната и търсена книга – Библията, Свещеното писание, което дава достоверна информация за съществуването на тази сила.
Написах своите „Кратки мисли“, за да благодаря на Вера Симеонова за книгата, която препоръчвам с пълна убеденост на читателите.
Руска Вълканова