Издател | Рива |
Брой страници | 368 |
Година на издаване | 2010 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 343 грама |
Размери | 21x14 |
ISBN | 9789543203383 |
Баркод | 9789543203383 |
Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Ана Ахматова винаги е била особено любопитна и за биографите, и за широката публика. Всяка неточност или посегателство над индивидуалността и творчеството й поражда бурен отклик. Вероятно това е една от причините Надежда Манделщам да й посвети своето изследване. А също и продължилото десетилетия общуване между двете забележителни личности в литературната и културната история на Русия. Голямата дама на руската поезия и до днес остава подробно описвана, разгадавана и същевременно енигматична. Сигурно периметърът от руската духовност, който тя обхваща и покрива, е много по-широк от този на други велики руски поети. Затова никой не е получил името, което неясно как е прилепнало и към словото й, и към съдбата й на жена и майка - Ана на цяла Русия.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Анна Андреевна Горенко, чийто корени водят началото си от Волжка България, е родена през 1899 г. в Болшой фонтан, в покрайнините на Одеса. След строгата забрана на баща си, да подписва стиховете си със собственото си име, в сърцата на своите съвременници и бъдни поколения Горенко завинаги остава известна с псевдонима си Ахматова.
Наред с Булгаков, тя е един от най–цензурираните литератoри по време на съветския режим. Със съпруга си Николай Гумильов и Осип Манделщам участва в създаването на литературното движение акмеизъм, което се противопоставя на господстващия в началото на XX в. в руската литература символизъм.
Написването на документално-биографичната книга“За Ахматова“, е продиктувано от вътрешната потребност на авторката да се запишат впечатленията на хора общували и разговаряли с голямата руска поетеса в продължение на години. И ако първата част е спомени, то втората епистоларна част е непобликуваната досега кореспонденция на Н.Я.Манделщам.
По думите на Липкин, Ана Ахматова е последна от поетите, които олицетворяваха “сребърния век“ на руската поезия.
Иван Гутев, Хеликон Габрово