Монографичен тип изследване, посветено на творчеството на Васил Попов. Изследват се сложните литературни процеси през втората половина на 50-те и първата половина на 60-те години, когато литературата бавно и трудно се завръща към естетическата си природа.
Васил Попов е видян като първопроходник, като съзнателен и безкомпромисен участник в сложните трансформационни процеси, съпътстващи поредното модернизиране на българската литература през 60-те години на ХХ век.

Трудът на Иван Станков дава интерпретаторски обоснована представа както за смисловото богатство на прозата на Васил Попов като уникален художествен свят, така и за мястото на Васил Попов като пионер и лидер на модерното обновление на българската литература. - Проф. Светлозар Игов

Силен текст, с познаване на материята, с вещо ориентиране в процесите, с ясна избирателност на необходимите текстове и конструиране на контексти; много добра аргументация на твърденията, интересни хрумвания, които увличат и позволяват нови четения...- Проф. Мирослав Дачев