Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Роден през 1882г. в Прага, Лео Перуц принадлежи към голямото творческо поколение на Кафка, Райнер Мария Рилке и Роберт Музил. Въпреки, че литературата е неговата голяма любов още от ранните му години, той се записва в Техническия университет във Виена, където изучава застрахователна математика. Математиката и логиката заемат изключително място в творчеството му - както се изразява един критик независимо колко фантастичен и изпълнен с мистика е сюжетът на романите му, всичко в тях е подчинено на математиката и логиката. Именно фантастичното, мистичното, необяснимото са канавата, върху която Перуц развива и решава логическите си ребуси. Действието винаги се развива на границата между истината и заблудата, между сънуваното и реално случващото се, между спомените и забравеното, а границите между фикцията и действителността остават неясни за читателя и му предоставят нови и нови предизвикателства и неразрешими загадки. Друга постоянна характеристика на творчеството на Перуц е интересът му към смъртта, гибелта, към присъствието и намесата на свръхестесвеното и демоничното; и не на последно място към човешката психопатология.

„Майстора на Страшния съд”, определян като един от шедьоврите на Лео Перуц е книга, която в максимална степен съчетава в себе си всички тези особености. Имаме една завладяваща криминална интрига: самоубийството на прочут, но вече клонящ към залеза си дворцов актьор се оказва свързано по неочакван начин с други самоубийства. Логическите връзки между тях обаче повеждат героите от романа в дебрите на свръхестественото и окултното. Накрая, като че ли всичко мистично и ирационално намира своето рационално обяснение. Но не за дълго, тъй като в крайна сметка става невъзможно разделянето на фикцията и реалността. Остава загадка и причината за тази невъзможност – дали тя е резултат от проявя на човешка психопатология или свръхестествена намеса.

Не на последно място авторът търси източниците на творческото вдъхновение и изобщо на творческото начало у човека. Страшният съд и неговото непоносимо за човешкото око тръбящо червено е жестоката и често непосилна цена, която истински талантливият творец заплаща за дарбата си.