Деветгодишният Бруно не знае какво е това Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други европейски страни. Единственото, което знае, е, че трябва да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в някаква далечна част на страната в усамотена къща, където няма с кога до си играе и направо умира от скука. Но тази ужасна досада свърша в деня, когато среща Шмуел, едно момче, което води странно паралелно съществуване от другата страна на съседната телена ограда и което, както и останалите хора там, ходи облечено с раирана пижама.
Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения.
Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени.
Разтваряйки тази книга, вие се впускате в пътешествие с деветгодишия Бруно. (Макар че това изобщо не е книга за деветгодишни деца.) И в един момент заедно с него ще се озовете пред една ограда.
Огради като тази се срещат навсякъде по света. Дано никога да не се изправите пред подобна.
Книгата на Джон Бойн заслужава повече от това да бъде филмирана. Всеки, който я прочете ще ме разбере... Не е лесно да опишеш реалността в известния полски лагер Аутшвиц през очите на невинно деветгодишно дете.
Бруно живее в уютна пететажна къща в Берлин и изживява своето детство пълноценно, играейки със своите приятели – Карл, Даниел и Мартин. Всичко се променя в мига, когато баща му е назначен да бъде комендант и се налага цялото семейство да се премести в триетажна къща в Полша насред нищото. Там няма деца, с които да си играе, но скоро решава да предприеме една от любимите си природо-изследователски експедиции. До телената ограда се запознава с Шнуел – момче от лагера, родено в същата година, на същата дата, на която и Бруно се е появил на този свят: 15 април 1934 г. Какво ще стане с двамата „астрални близнаци“ и тяхното приятелство?
Това е роман описващ живота в лагера Аушвиц косвено, през очите на невинно дете. За него униформата на баща му е просто красива, но какво означава тя, само ние читателите разбираме – от разстояние на времето, от историята.
Зорница Чернева, Хеликон – Велико Търново
Още докато разгръщах първите страници на тази малка книжка, знаех че това е една история, към която не можеш да останеш безразличен. Не само заради историческата правда и памет, които всички ние дължим на един народ, а и защото - вън от културно-историческия контекст на времето – това е просто една история за приятелството на две момчета, които с цената на своето детство (или по-точно с липсата на такова) плащат за безумството на „големите” хора...
С невероятна лекота (в която се крие и майсторството на изказа му), Джон Бойн ни разказва простичко една история, която започва - уж невинно – със срещата на две самотни момчета, родени на една и съща дата, в една и съща година, макар и в различни светове... За да завърши с неочаквания и покъртителен финал на сливането на тези светове и тихата смърт на двете малки, невинни, раирани души в газовата камера на Аушвиц...
Накрая ни остава само посланието на автора: Това е Историята, която написахме ние... Нека не се повтаря!
Ваня Хинкова – Хеликон Русе
Бруно е само на девет години и обожава семейната къща в Берлин. Един следобед, когато той се връща от училище разбира, че нещата за тяхната фамилия са се променили. Покрай работата на неговия баща / Комендант/ се налага да заминат за друго място, "в което ще живеят в рамките само на обозримото бъдеще". Новата къща е в Аут - Швиц, но за Бруно и сестра му Гретел, това име не означава нищо конкретно. Двете деца са свикнали да живеят в лукс и никога не са били лишавани от каквото и да е. Ето защо не им харесва въпросната нова къща.На това място те откриват, че няма магазини и кафенета.Няма улици, няма площади, няма животни, няма тучни ливади. Няма и никакви къщи в околността, освен там - зад "онази" телена ограда.
Малкият Бруно притежава авантюристичен дух. Той обожава приключенията и игрите на разузнавачи и детективи. Скуката и липсата на приятели води до пълен обрат в живота на момчето, а в последствие и до драмата на цялото семейство.
Бруно търси постоянно развлечения и не намира такива на територията нито на къщата, нито на отсамната страна. Разходките и проучванията му са винаги около оградата. Точно там детето се запознава с едно момче в раирана пижама на име Шмуел. С течение на времето децата стават истински приятели. Бруно дори е решен да помогне на Шмуел в търсенето на неговия Папа, но и не само това.Той на всяка цена е решен да мине от другата страна. Желанието му да разгледа как живеят там хората го погубва.
Развръзката е жестока, но е поднесена по възможно най - милия начин. Книгата ще докосне сърцето на всеки, който я прочете.
Веселина Желева - Хеликон, Бургас
Книга, която по най-милия възможен начин отхвърля войната, отрича дискриминацията и изкуствено наложените различия между хората...
Книга, която разчувства, разплаква...
Книга, реална, колкото са реални войната и омразата!
Книга със силата на "Списъкът на Шиндлер", с добротата на "Оскар и розовата дама"...
Книга, която си струва!
Елена Бойчинова, Хеликон Витоша