Книгата "Бране на диви пчели" на Мюмюн Тахир е, без претенции от моя страна за задълбочена оцнека, е от онези книги, които имат призванието да защищават нашата културна идентичност. Прозата на този динозавър в съвремената българска литература пристрастява читателя не толкова към сюжета, колкото към драмата на неслучващото се с героите, към недоизказаността към отношения им, заредена едновременно с меланхолия, антилогичност, смътни предчувствия. Този съвременен писател създава у читателя усещането за разпознаване на собствевното лице., транспортиране през героите му. Прочетете само "Сезоните на мама", "Трева в училищния зенец", "Бране на диви пчели", "Очи на заем" и ще разберете за какво става дума.
Бране на диви пчели
Автор: Мюмюн Тахир
| Издател | Библиотека "Орфеева лира" |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 160 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789549238518 |
| Баркод | 9789549238518 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Прозата на Мюмюн Тахир притежава едно основно качество – тя пристрастява читателя не толкова към сюжета, колкото към драмата на неслучващото се с героите, към тази недоизказаност в отношенията им, заредена едновременно с меланхолия, антилогичност, смътни предчувствия, незабележимост на бита, на фона на уязвимата любов, която ги разтърсва. Разказите в новия сборник “Бране на диви пчели” не са текстово унифицирани (сред тях има дори чисти есета), но без значение дали пише за обикновените хора от родопските села или за живота в големия град, М. Тахир създава у читателя усещането за култура на духа, за разпознаване на собственото лице, транспонирано през неговите герои. - Анжела Димчева
Книгата на Мюмюн Тахир "Бране на диви пчели" е най-мпечатляващата белетристична книга за 2009 година, а и за последните години. Рядко талантлива книга, написана на живо език, с лирична образност, тя ни води в един свят на доброта и хуманизъм. Той писателят, който след Николай Хайтов, който така добронамерено описва Родопите и нейните хора. За Мюмюн Тахир Родопите са действително земя за обетоване. И той обетова любимата си планина.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Анна Стоянова – Хеликон, Бургас
