Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Прочетох тази книга сравнително бързо, макар че на няколко пъти ме накара да скърцам със зъби, удивен от всичко, което тази полубългарка пише за родината на баща си и хората, които я обитават.

Да, Сибиле Левичаров казва, че това е героинята й, а не самата тя, но с изказванията в интервюта за немски медии виждаме, че това e полувярно, общо взето като нейния произход, който също е полу-.

В интерес на истината Сибиле Левичаров вижда всичко онова, което всеки един нормален и средноинтелигентен българин критикува гневно всеки ден.

Но всеки прочел книгата и знаещ поне коя е столицата на България, ще се убеди, че образите и събитията, диалозите и монолозите, са поставени под лупата на изопачаването.

И за всеобща изненада, книгата "Апостолов" получава награда. Награда за омразата на един литературен субект, който е автобиографичен /според немските медии/, към миналото си.

Явно в Германия имат нужда от подобни литературни образи.

 “Апостолов”е на път да спретне политически скандал между България и Германия, две страни, свързани с традиционна историческа предопределеност. В основата на „драмата“ естествено и тук,  стои жена - германка  с български произход и манталитет, както личи от целия текст, предизвикал негативната емоция.
 Дамата описва в цветист монолог  дългото си пътуване из България със своята сестра ,
в един автомобил ,чийто шофьор хитроумно е кръстила Апостолов ,събирателен образ на всичко българско , във времето и пространството.Поводът за разходката им е абсурден-да се погребат в пищна церемония, на родна земя , тленните останки на шепа емигранти, един от които, по стечение на обстоятелствата е баща , самоубиец и ...българин.
С фройдистки замах, литературен талант и исторически скептицизъм е създаден романът “Апосолов” и с тези си качества печели голямата награда на Лайпцигския панаир на книгата.
Как се чете в България? Буквално. Като вестник. С кръчмарски патриотизъм и националистическа параноя.
 На всички читатели, които не са хленчеща жена от задната седалка , които здраво държат кормилото и смело управляват живота си, препоръчвам тази книга.
 

 Сибиле Левичаров /Левичароф/. Родена е през 1954 година в Щутгарт. Баща й е българин. В новия й роман "Апостолов" се разказва за две сестри, които заминават за Бъгария, за да върнат тленните останки на починалия им баща в истинската му родина.
 Стряскаща ,негативна книга за България, писана  на немски ,за пазара в Германия.Книгата има успех там – очевидно  има търсене на сюжети ,очернящи Източна Европа и новоприсъединилите се членки на Европейския съюз.Темата е популярна ,не само в Германия, но и в другите „стари“ в съюза.Вероятно скоро ще се появи на български и романът“Соло“ на младия индиец от британски произход Рана Даспугта, който също не е особено ласкав към родната действителност.
   България е "една отвратителна, тъпа страна"- това е мотото на „Апостолов“, мото ,което не оставя възможност да се наблегне върху литературните качества на творбата .Да са подготвени почитателите на Велико Търново,Арбанаси ,Шумен ,Варна , Несебър ...,София. Прочететe тази книга , иначе вероятността да ви изманипулират е голяма !