В неподвижното зъбопротезиране фиксирането на протезната конструкция най-често е последният завършващ етап от лечение. Чрез него се решават в голяма степен проблемите със задържането и стабилността на конструкциите, нарушени вследствие на отклонения от клиничния и лабораторния протокол.
В последните години /1980-2008/ групата на стоматологичните цименти се обогати с нови материали с уникални свойства. Променят се отчасти и техниките на фиксиране, както и вижданията за предимствата, слабостите и показанията на различните средства за фиксиране.
Значителна част от тези нови виждания не са обсъждани в стоматологичната литература у нас. Тяхното непознаване стои в основата на някои практически проблеми, което предоставя сериозно основание за обстойното им разглеждане в тази книга.