С кръга „Мисъл" се занимавам повече от две десетилетия. Затова вярвам, че всеки изследовател има своята тема и своите герои. И много е важно да ги намери навреме, защото това се превръща в негов своеобразен център. Още като студенти с мои колеги се идентифицирахме с кръжеца „Мисъл". Дори си направихме същата снимка, като тази на четворката, само че в дамски вариант. Тогава, през 80-те години на вече миналия век, някои от нашите професори бяха хладни по отношение на великата четворка и списание „Мисъл", оспорваха много от техните възгледи и приноси. Но не ми попречиха да се занимавам с делото на кръжеца. Може би за моя избор много ми помогна и подкрепата на професора ми Любомир Тенев. В онези времена прекарвах безкрайни часове и дни в библиотеката, запознах се с цялото течение на списание „Мисъл", учех се от написаното и направеното от четворката. Това бе моят голям университет, сериозното натрупване на исторически и художествен багаж и изследователски опит.
Стана така, че не можах да издам моя първи труд. Започна ново време и моето поколение трябваше да променя, да търси съвременни хоризонти, да води диалог с Европа. За всички тези връхлетели ни роли аз имах ориентир от срещата си с четворката „Мисъл". Правех връзки между следосвобожденската епоха и посткомунистическия период - в общата им тенденция за излизане от затвореността, от домораслите критерии и профанирани идеологеми, в трескавото наваксване на постигнатото в Европа... Сега това е моя основна теза, че в началото и в края на 20 век се извършват два огледални процеса - на първоначално натрупване на капитали, на див капитализъм, с байганъовци и мутри, с „фасулковци" и чалга култура. Но и с културни мисионери като четворката „Мисъл". Когато пишех за моето отместено поколение („Културен вертикал", 1998), за лидерите в новата ни култура в края на 20 век, имах пред себе си примера, енергията и опита на четворката от „Мисъл".
Сега, когато издавам книгата на моя 20-годишен труд, тя е част от изследователския проект „Пътят Към Европа". Уверена съм, че културно-историческото ни наследство през 20 век преминава през приноса на кръга „Мисъл", че първостроителите на диалога България - Европа в духовната сфера са именно четиримата от кръжеца - Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров.

Доц. д-р Мирослава Кортенска