Книгата е свежа, пивка, занимателна. Не е нещо зряло над което да ревнеш, нито зелено и заспа или гнило и да не дава господ запокити. Малко авантюра, смях, житейска меланхолия, "Секс, наркотици, рокендрол", гурбет, историята наша преходна и тъничко крайче. Чете се лесно и допринася за настроението на деня. Бих казал книга за мъже. Добро и все пак първо. Няма нищо, ама нищо общо с филма.
18% сиво. Роман (ново издание)
Автор: Захари Карабашлиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 295 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 378 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542839156 |
| Баркод | 9789542839156 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Лягам в дясната половина на леглото. Нейната, лявата, усещам като рана.”
Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.
Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен.
Любен Дилов-син
Ключови думи: Тайните на фотографията, От страниците до екрана, ТОП 101 Българска художествена литература 2023
То бива прехвалена книга ,но тази бие всички рекорди.Купих я ,прочетох и ... в кофата за хартиени отпадъци.
Всех я от библиотеката - 13-о издание! Много ми допадна. Пожелавам си да се пишат повече такива книги! Ако някой мисли, че може по-добре да заповяда!
Романът е завладяващ и напълно взимащ дъха. Обсебващ е. На места се лесно се усеща ретардацията, която успокоява четателя и изведнъж действието пак се спуска гръмко. Невероятна книга! Наистина невероятна.
В живота си съм прочел стотици, да не кажа хиляди книги. Включително на немски, английски и норвежки езици - в оригинал. Само в дядовата и в библиотеката на родителите ми са над 400 тома, а тези на руски език са отделно. За моята лична библиотека, събирана през годините няма да говоря.
Тази не съм я чел. Но и няма да я прочета.
Може и да ги е направила. Този ,който ги плаща за издаване, ги изкупува.
Не мога да повярвам, че книгата ''Физика на тъгата'' е имала 20 000 бройки. Не, просто, не мога. Прощавайте.
Добре бе, хора. Едни хора я харесват, други не. Просто е. Няма как да се прецени дали книгата е напълно и единствено добра или лоша. Всеки си има мнение и не всеки е задължен да хареса книгата. Това, че има хора, които не я харесват не означава, че са по-малко интелигентни и умни от тези, които я харесват. Толкова ли е трудно да го разберете това?
Лично на мен много ми хареса, но имаше слаби моменти.
Тази е най-успешната му книга, чувал съм за 20 000 тираж из гилдията - все пак вече 6 г. се продава, после е Кратка история на самолета - наполовина тираж. Оттам нататък цифрите едва ли минават 2000. Най-продаван от бг автори е Георги Господинов - със сигурност е направил 20 000 с Физика на тъгата, но за много по-малко време от Карабашлиев. И съвсем залсужено, според мен. Но над 2000 продадени у нас една книга е направо бестселър. Нищо общо с преди 1989.
Тука има поне двайсетина "мнения" написани от Захари.
Карабашлиев, престани да си пишишеш самичък коментарите !
Абсурдно е да се твърди, че това е най-продаваната българска книга за всички времена ! Дори и тираж от 10 000 бройки да е била, което звучи повече от абсурдно, и после да са я преиздали, на този пазар, това не би могло да се случи. Това не е реалност, а пореден рекалмен блъф. Преди години подобни тиражи бяха за здравей, здрасти, сега малцина са българските автори с подобен тираж. С този продукт не ми се вярва Захари КАрабашлиев да е един от тях, а останалите му книги са още по посредствени и изстискани като лимон.
Става въпрос според мен, че книгата е най-продавана в България, а не в целия свят и това е така :)))
Браво! Ха така! Би и Богомил Райнов и Хайтов, които социализмът издаваше многократно по 100 хиляди бройки. Това Дан Браун и Стивън Кинг, сухи пасти да ядат . Нямат място на пазара. Хари Потър няма да го коментираме. Най-сетне имаме новина.
Най-продавана е за всички времена, май. Браво.
Да поговорим в цифри. Напишете, ако знаете.
Наистина ли книгата е била всички книги издавани на български език някога по бройки?
Ако е така – Браво на Захари!
Изморих се. Не ми допадна. Защо не се пишат у нас романи като по света. Изглежда не живеем техния живот, а плуваме в битие на замърсеност.
Моля ви, отговорете ми, хейтър ли съм, след като се погнусих от стил, език и сюжет едновременно? Или ще се подиграете, че съм поредния "меринж", неспособен да разбере ни най-малко това "уникално" модерничене?
Фен на книгата и щастлив да прочета всички положителни коментари. За хейтърите не ми се говори - тяхна загуба.
Страх ме е, че правят филм в момента по нея.
Не ми се искаше да го призная, но тази книга е най-продаваната в България за всички времена. Говоря за проза.
Не я коментирам, само соча фактите.
Изключително завладяваща история! Нямаш търпение да прочетеш още и още и още... Кара те да се надяваш през цялото време, да мечтаеш... Уникален стил на писане, просто УНИКАЛЕН! Жалко, че краят е тъжен, но това пък го прави различен и някак истински дори!
от 15 години не бях чел литература писана от българин или преведена на български. Получих книгата като подарък за рожден ден. честно казано се чудих близо месец дали да я чета. В крайна сметка ми отне 1 ден, за да я "изям". Радвам се, че точно с тази книга приключи серията ми с "не-четене" на БГ автори.
Книгата е много хубава! На човек не му предлагат да стане главен редактор на издателство, ако не е написал хубава и добре продавана книга. Тиражът й надхвърля общите тиражи на поне петима от уж нашумелите ни сегашни автори на една специализирана поредица за българска литература, което е наистина уникален успех!
Не съм чела книгата, но е достатъчно да се прочетат коментарите ... аз лично не обичам вулгаризъм ... човек обича това, което е тои.
Но се питам защо хората, които не обичат нещо подобно прочитат книгата, въпреки че от началото виждат как е написана. Като лош филм, започне ли зле до края нищо не се слчва.
Съвсем заслужен шедьовър, след който авторът бе удостоен с големия пост главен редактор на издателството! Дай Боже повече такива главни редактори, с опит литераторски, с умения практически, а не връзкарчетата, които унищожават издателствата с некадърността си! Поздравявам писателя за големия успех и се моля Богу да не спира да пише!
Да не повярва човек какви явления има в нашата съвременна литература...
Прочетох много противоречиви мнения, искрено се радвам, че повечето са положителни. Тази книга ми държа интереса от първата до последната страница, историята в нея е наситена с толкова силна емоция, която те обзема и обгръща до последната страница.
Не мога да разбера, защо повечето хора обърнаха внимание на "цинизма" в книгата. За мен цинизъм нямаше, нещат бяха казани с истинските им имена, това, че е роман - художествено произведение, изключва възможността да се пише на подобни теми ли?!
уникална, вдъхновяваща, описваща една невероятна хармония между двама души, радвам се, че я прочетох!
Коментарът е редактиран от администратор.
Не съм прочела още 18% сиво.В момента чета 50 нюанса в сиво.АБЕ ЗАЩО ВСИЧКИ НЕЩО ПОСИВЯХА ?
Има книги, които те карат да "виждаш", има книги, които ти помагат да мислиш, има книги които променят светогледа. Тази не е такава.
Тази книга те кара да се откъснеш от своя живот и те вкарва в друго тяло. Виждаш с чужди очи, мислиш с чужд мозък, чувстваш с чуждо сърце. Това не е книга. Това е преживяване!
от много дълго време не бях попадала на толкова силно и въздейтващо произведене!!
Горещо препоъчвам - ще остави траен отпечатък във всеки!
Страхотна книга!Поздравления за автора!
Наистина се чете на един дъх.Увлекателна история,хубав замисъл и неща над които да се замисли човек.Много ме разсмя историята с черешите,смях се със сълзи.
Не случайно книгата на Захари води в класациите, тя е наистина уникална. Освен че е чудесен роман, тя разпали в мен една страст към фотографията. Благодаря на автора.
Това е една от най-хубавите книги, които съм чела в последно време. Не знам какво не ? харесвате и защо отнесе толкова хули, но е факт, че четенето ? си заслужава отделеното време.
Бях предубеден, но сега признавам, че ми хареса. Даже по някакъв начин прилича на тази на моя познат, само дето стилът на Карабшлиев издава повече опит, но пък краят му е по-слаб.:) Но в сравнение с хай-лайф сладкодумници, Карабашлиев е класи напред. Ще потърся и другите му книги.
Коментарът е редактиран от администратор.
Ами така е редно, г-н Симеонов - най-бездарните и слаби творби да бъдат най-игнорирани...сигурна съм, че сте допуснали механична грешка ;-)
Роман,който постави нови стандарти за българската литература и разгони старите псета,които вият на умряло и все им се привижда някаква мафия и конспирации,които им служат за оправдание на собственото им бездарие.Колкото повече хулят книгата,значи е толкова по-добра!Вижте най-коментираните заглавия в "Хеликон" и ще се убедите в това!Най-бездарните и слаби творби са най-игнорираните!
Добра или лоша - книгата си заслужава да се прочете. За мен се оказа добра. Ако на някого му се струва отвратителна, значи тя просто не е за него. Не забравяйте, че всеки от нас вижда света по различен начин. "Има10 книги, които всеки човек трябва да прочете в живота си, за да разбере кои точно, трябва да прочете поне 100".
обожавам тази книга,прочетох я за 2 дни,препорьчвам я на всичките ми приятели
Ох, като писател съчувствам на Захари Карабашлиев за всичко, на което е подложен... Не мога да проумея, как всички сте толкова критично настроени към всяко българско изявление? Романа е на много високо ниво и посланията са на лице, но "Хората са слепи за очевидното"... Защо кипите от такава злоба и чакате най-малкото, за да унищожите някой? Нима "Приказки за меланхолични деца" е по-добра от тази? Това е съвременна литература, това трябва да се пише, това е написал. Аз лично я прочетох на един дъх и бях силно впечатлена от стила му.
Много добра книга. Напоследък такива бози издават и съответно чета, че мога искрено да похваля този съмременен роман. Няма излишни размишления и накъдрени изречения, с които се чудиш дали автора знае какво иска да напише. Силен роман, със силен край.
Аааааа...Силно впечатлен съм от книгата и автора!!!Може би най-интересният текст писан от български автор през последните години!Моите почитания!
На фона на войнстващото бездарие в българската литература тази книга е едно от оптимистичните явления редом с книгите на Алек Попов, Николай Светлев и Адриан Лазаровски... Жанрът на романа се възражда и с интерес ще следя бъдещото развитие на господин Карабащшлиев
Романът е страхотен! Смях се с глас, разчувствах се и нито за секунда не ми е бил безинтересен. Поздравления!!!
П.С. Не съм автора хаха ;)
Братче, колко завист! За някои хора е адски трудно да признаят качества на човека до тях...сякаш това ще принизи собствените им личности...много неандерталско!
Оказва се, че с тази книга автора надскача себе си. Впечатлих се от нея и реших, че и последващите му неща ще ми харесат. Уви...
Забелязах интересна подробност,След всеки критичен коментар следва положителен.Ясна работа!Авторът сам си ти пише!
А на този Пламен Петров,ако не е авторът,ще му кажа,че човек трябва да е извратен, или да не е бил обичан като дете,за да хареса такова подобие на текст.
Елементарен стил,просто този човек няма какво да каже.
Коментарът е редактиран от администратор.
Романът е страхотен и на мен лично ми подейства изключително силно! В блога си написах няколко думи за книгата и това, което ме свързва с нея. Можете да ги прочетете тук: http://www.trollsday.com/?p=421
От всички прочетени коментари затвърдих мнението си:България е пълна с всякакъв вид критици!Много неграмотни при това!Най-лесно е да критикуваш,когато не разбираш нещо,а още по-лесно когато е различно.Към тези,които чакат послание от книгата искам да кажа:всеки приема света по свой собствен начин,съответно ако 25% не откриват послание,останалите 75% може би откриват.Към коментар 19 - не виждам кое ви дразни,че автора има сайт и продава собствената си творба,нима е незаконно хл***ря да продава собствения си хляб,или обущаря обувките си и т.н. Смешно изказване нямащо нищо общо с книгата.И е жалко,че всичките тези години в САЩ сте останала с тези тесногръди разбирания.Към останалите,които критикуват романа и обвиняват автора във вулгаризъм: ами мили сънародници,света е вулгарен: вулгарни са филмите,вулгарни са новините,времето е вулгарно и винаги е било(историята го е доказала отдавна).И ще завърша с това,че света е шарен,за всеки вкус има по нещо,музика,книга,та ако щете дори храна.Това,че нещо е различно,не означава непременно,че е ужасно или лошо.
До Людмила и всички, мислещи като нея:
Цитирам: "книгите трябва да дават на читателя знания, истини и любов, а не само да го шокират".
Това, че вие не намирате в тази книга любов, истини и знания е ваш проблем. И щом се шокирате така лесно, то не посягайте към подобни книги. Просто е.
Какви размисли оставиха у мен коментарите ли? За това, колко лесно, че дори и с възхвала, приемаме цинизми, вулгаризми и провокиращи (размисли) произведения на чуждестранни писатели. Достатъчно е да спомена Буковски и Бегбеде. Ще пиша тук отново, след като прочета романа.
Браво Иване!
Няма как да се обясни на Господинов и подобните му, че "миризмата" може да бъде само една!!!!
Искрени поэдравления эа автора, романът е наистина интересен.
Иване (мн.: 61 и 62),
бръкна ми в сърцето с коментарите си.
Браво. Казал си го толкова точно.
Тъжно е, но е вярно и правилно.
Аудиторията иска това. Аудиторията търси пошлото (90% от нея.)
Няма как да се внуши на тези хора, че истинските книги са други.
Няма как да им се внуши (не на всички, но на повечето), че книгите трябва да дават на читателя знания, истини и любов, а не само да го шокират.
Поздрави.
Чудесен роман, най-после нещо българско да е качествено. Браво на автора!
Любене Дилов, доста си пресолил манджата, но не ти си виновен, а нашият читател,който се хваща на такива елементарни уловки като твоето елементарно представяне. Ами то и книгата си е доста елементарна,сивичка и посредствена,но тя се вписва,както казвате вие,литераторите,в хора на сивотата на книгите на останалите днешни фаворити около лицето господинов,за което много точно пише сайтът на Иван Вълев. Посредственост,посредственост и пак посредственост. но и пошлост,тъпизми от рода на откровени псувни,които обаче тук минават за модернизъм.
Вие ще ме убеждавате,че това е модерно днес.Модерно,трици. Просто простащина на ента степен и бездарие,Любене!И безсилие,ама голямо безсилие!
А нещата са толкова прости и ясни,но когато човек има талант. А тук има само реклама,само внушение и овчи възторг.Не искам повече да се опръсквам,само моля ония възторжени коментатори,които предполагам,че голяма част са от самия автор и близките му,иначе как така той ще застане сред 100 най-четени книги в България, просто да прочетат книгата,ако могат поне няколко страници,защото до края едва ли.
Коментарът е редактиран от администратор.
Един интересен и динамичен роман. Личи си, че автора го вълнува фотографията и изисканите напитки (мартинито), защото това се споменава непрекъснато.
Не ми се стори уместно обаче да разказва за това как си е правил чикии и другите подобни прекалено интимни неща, което развали общото ми усещане.
Воронин, не се чуди, че има най-много похвали за тази книга, повечето са писани от един и същи човек с цел реклама, това е повече от ясно. Личи си по почерка.
Има толкова хубави книги без да се напише дума за тях. А тук се излива водопад от приказки.
...Браво Галена!!! Като изключим няколкото грешки, които - надявам се ни си направила от незнание, абсолюно си права и умело си защитила мнението си - де повече такива хора като тебе...А Захари си е Захари - явление, звезда, както искате го наречете - все ще сте прави...Радвам се, че го познавам и лично...и като човек е също толкова невероятен и нестандартен, както и в това което пише...
Честно да ви кажа, като знам как пишат българските автори в тъй наречения постмодернизъм, просто не искам да цитирам откъси от поетични и публицистични изказвания на господин Г.Господинов. И докато \"18% Сиво\" си е цялостен завършен роман, то разгърнете \" Естествен роман\" за да разберете какво означава думата \"вулгаризъм\", синоним на простащина и дебелоочие. И за да не съм голословна, или да ме обвините, че без нищо обвинявам човека, нека ви цитирам едно от култовите му стихотворения. (Само за справка- останалите не се различават много от това, като включим тоалетните, пиянството, мухите, чукането и лошата миризма, като \"съществено важни\" човешки теми, някак си намерили проявление в съвременната литература.)
\"Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече...\"
Честно казано тези неща мен ме е срам да ги говоря, а някои хора ги пишат, и което е по- лошо- оприличават ги за някакъв си вид изкуство. А най- лошото е, че накои други път определят това за \"гениалност\". Иде ми да им зашлевя един от онези огнени шамари, че най- накрая да се отрезвят. Писна ми да клеветят литературата ни, а някои от текстовете на този дръскач дори будят подозрение в годността на психическото му състояние. Съжалявам че поколението ни наистина е размило границата на стойностната от графоманската литература, за което мога да виня единствено писателите от последните десетилетия. Най- вече Георги Господинов с неговите просташки и драскачески изпълнения, които са в пъти по- отвратителни и гнусни от това, което на практика може да се нарече литература. Докато Захари Карабашлиев поне е написал роман с определена фабула и без да повтаря \" Муха\" 9 пъти ( преброих ги) в \" Естествен роман\", като онзи идеот. И кого се опитва да заблуди, че е нещо?
Извинете за неточния цитат, но го написах по памет :))
Бих искала да кажа на всички, които са добавили негативните си коментари относно тази книга, че очевидно нямат сърцето и нагласата да я усетят... За всички останали,които ги притежават,има само едно нещо, което да направят : ПРОЧЕТЕТЕ Я !!!!
П.С. И както самият Любен Дилов-син казва: "Нов жанр,несъмнено!!! И като всяко ново нещо- дяволски интересно!" :))))))
Недейте да съдите по книгата само по това , че е написана от БГ автор. В България винаги е имало и ще има и в бъдеще млади таланти , които ще пишат чудесна бг литаратура. Дано и някой ден българските автори направят голям пробив по света.
Захари,
прочетох 18% на един дъх. Тази книга не само се чете, тя се усеща... Не беше ми се случвало скоро, а чета доста съвременни автори, вълнуващо е.
Виждали сме се на сватбата на една моя приятелка преди около 4 години в Сан Диего, там ти беше фотограф. Творецът си остава творец независимо в каква област! Нямам търпение да прочета новата ти книга и не се съмнявам че си заслужил наградата на Хеликон. Честито!Ти потвърждаваш вярата ми че ние българските емигранти можем да принадлежим и на двата свята, родния и приемния тук в Америка.
книгата е хвалена
книгата е интересна
книгата си струва
Един прекрасен роман...
горещо ви го препоръчвам :)
Книгата Ви не беше лоша. Аз не вярвам на всички, но все пак не ми харесва това, че се хабите да следите всичко, което излиза за вас в нета и веднага да се защитавате. Казвам ви го най-сърдечно. Няма български автор, който да не е обиждан. Не сте изключение.
Преди малко сбърках. - Вулгаризми, исках да кажа. А и рейтинга е много нисък!!!
Много ценизми и вилгаризми бе, прекалено беше!
може би е слаба имитация на стила на Буковски...незнам... не съм го чела...но...май вече не ми се ще дори...
Естествено,че една такава книга,като тази (уникална,със собствен стил) ще предизвика противоречиви реакций.Това се подразбира от самосебе си,поради факта,че човек не може да остане безразличен към нея.За да се усети тънката психология на писателя,трябва да си над средното ниво интелигентност-ето,това е неговата публика.Моите аплодисменти и искрено възхищение.
18% сиво е една от най-хубавите книги които съм чел наскоро. тя не е за тесноумници които не могат да преглътнат някоя и друга цветиста псувня. тя е за хора които са освободени от социалните норми, не се притесняват да се отпуснат и да правят това което има храсева, по начина по които им харесва. това е една освободена книга за овободени хора и горещо я препоръчвам на всеки.
Ако обичаш сладникави истории и то без никакъв завършек, чети я...
Коментарите за този роман ме изумиха- от възхвала до ужас. Остава ми единствено да прочета книгата,за да преценя към кой полюс да се ориентирам. Едно поне е ясно- книгата не е оставила никого равнодушен.
Прощавайте всички,но тук на няколко места срещнах "липса на послание"???Какво би трябвало да означава това,вие май сте свикнали с идеята та дори заживели с нея,че вечно някой трябва да ви дава послания,насоки и изобщо да ви научи да обичате и да живеете всъщност.Открийте си посланията и смисъла сами,нали затова сте живи и чувствени същества.Мен лично ме докосна много дълбоко и истински,може би е защото се чувствам точно така сега..Благодаря на Захари.
Книгата много ми хареса! Браво на Захари, най-накрая една интересна съвременна българска книга. Прочетох я на един дъх. С нетърпение очаквам да прочета и разказите му.
Не ми хареса. Ама никак. Ако това е новата бг литература, ужас!!!!!!!!!!!!!!
Романът е страхотен!
Независимо,че е българска,книгата е на световно ниво!Браво,Зак!
18% сиво влиза в класиката на българската литература. Това е факт. Една от най-купуваните книги.Е, няма как да не е добра тогава.
Светът наистина е прекрасен и хората, които са чели тази книга и я харесват също са прекрасни. Поздрави!
Благодаря на всички читатели на "18% сиво" за наградата "Цветето на хеликон". Тя дойде заради вас. А на най-недоброжелателните и низки коментари тук, писани вероятно от една и съща ръка, и тиражирани по други сайтове...(21- ви, 23-ти, 22-ри, коментар например(такива изречения в книгата ми няма:) ще отговоря с тези няколко реда от любимия ми Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата, към човека, дори когато той не заслужава такова чувство, иначе няма да разбираш, т.е. да прощаваш..." 24 септември, 1972 г.
И така- не се хабете в низки емоции. Светът е голям и красив. Повярвайте ми!
Захари
Истинските ти читатели си казаха думата. Да ти е честито "Цветето на читателите"! Заслужена награда за "18% сиво"
Това е роман за хора, които обичат да четат.
Красива книга.
Книгата е невероятна! Страхотна история! Според мен го сравняват с Буковски само и единствено с рекламна цел. Иначе Захари Карабашлиев е уникален за българската литература автор. Ще съжалявате, ако не я прочетете.
или не е.... Може би защото я свързваме с България и сме скептични, търсим причина да не я харесваме
господа и дами , вулгаризмите не са проблем и не би трябвало да са ,истинският живот е вулгарен, Буковски също пише вулгарно но стила му е неподражаем, книгата просто е слаба .
Дори и в Калифорния да отиде явно българина си остава българин! Знаете ли, че Захари Карабашлиев, автора на „18% сиво”, си е направил собствен интернет сайт, чието основно предназначение е да продава чрез него сам собствения си роман? Това е нещо нечувано! Никой истински добър писател не би постъпил по този начин. Никой! Заставам смело зад думите си, защото самата аз живея и работя в САЩ от много години и знам как мислят и постъпват хората тук.
Илияна К. Питърсън, Далас.
Кощунствено смешен и жалък роман. Авторът пише в своето интервю, че вече е преминало времето на Достоевски и Тостой! Аз питам, а може би е дошло неговото време - това на пошлоста и псувните, които той толкова цветущо използва в книгата си?! д-р Н. Петев
Слаба книга. Много слаба!
Прочетох интервюто на автора. Пише, че би се срамувал дъщеря му и майка му да прочетат романа му. Аз съм на 36 г. и само при мисълта дъщеря ми да го прочете също ме побиват тръпки. Авторът е много комерсиален, това се усеща, но му препоръчвам да спре до тук. Романът не завършен и съжалявам но лъха на пошлост през по-голяма част.
Романа има две неща: 1. Динамика и увлекателност, тоест автора е комерсиален и добре го е представил и 2. Липса на всякакво послание. Просто е лишен от смисъл!!!
Яворе, разочаровЪн съм от разочаровЪнието ти! Няма по-добър български роман. Не знам какво си чел до момента. Или може би си почитател на дебилщини от типа "Време разделно"?
Към \\\"Явор Милушев\\\"...който е \\\"разочаровЪн\\\" и не вижда \\\"положително послание\\\"...
Чел ли си романа въобще?
Отвори на 271 ст. горе. \\\"ЖИВОТЪТ Е КРАСИВ,Дани...\\\"
Какво послание е това?
Ами... само дето рекламата му беше голяма. не струва. КАзвам го съвсем честно!
Без да искам да засегана автора, искам да отбележа, че уличния му и дързък език не е онова което би се харесало на всички онези, които са над 30 г. Романът има нишка, но нищо повече. С две думи РАЗОЧАРОВЪН съм. Не виждам почти никаква стойност и положително послание в него!
Този роман е явление. Дали Зак няма да се окаже първият български автор, популярен в чужбина? Дано.
Спомняте ли си: И ще им кажем още: "..франсета,ще ви унищожим културното наследство!" Тук трябваше да стана,за да се изливат на воля сълзите ми:-)
Ей,хора...още ли не сте я чели?!?
аз съм първа братовчедка на Захари/бати Зарко,както си му викам аз/ знаех,че пише книга и още щом излезе си я поръчах по интернет.Е нямам думи,прочетох я на един дъх! Незнам какво друго да кажа,но имах усещането че гледам филм.НЕВЕРОЯТНО!Всичко е предадено толкова образно,че загубвах представа каде съм докато четях книгата.
Истината е, че не съм чела по-силна и забавна книга от времето на Бърни Кълвача, после "9.99" на Бегбеде. Колко странно, че авторът на "18%сиво" е българин! Още преживявам историята. Ще ме държи дълго. Завиждам на всички, които не са чели този роман.
"18 % сиво" е литературният вариант на "Държавен вестник" - четете, ако държите да си знаете правата!
272 страници литературно законодателство. А на предпоследната - 275-та - пише "българска". И слава богу!
Не съм чел по- маниашко нещо! Абсолютно споделям скептицизма на горния коментър към българите- писатели, но това просто не е такъв роман. Това е нещо друго. Тепърва ще го осмисля какво е...
Добър роман! В началото те хваща със сантименталност, която след това се изпарява. Остава някаква натъжена равносметка, която бръква през страниците директно в душата ти...
Но сякаш имах друго очакване за книгата като цяло.
Купих книгата на Захари с известни резерви по простата причина,че съм много скептичен към много голяма част от българските писатели романисти.С малки изключения разбира се-Г.Господинов,В.Пасков и Алек Попов напр.
Книгата на Зак обаче се оказа много качествен роман.Добър сюжет,много "жив" диалог-речник,който наистина се използва в ежедневието, а не кухи фрази.Зак ми допада и със сетивността си-изострена,често минорна/такъв обаче не рядко е самия живот/,откриване на детайли,които други пропускат или просто не долавят.
Романът е и четивен,без да е повърхностен.Чудесен е.Поздравления!
Романът е уникален! Увлекателен, завладяващ, на места забавящ ход, изведнъж ускоряващ ритъм! Не съм чела по-истински, жив и докосващ текст през последните години!!!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Прекрасно написан роман! Изключителна дълбочина и динамика на действието, увлекателен сюжет, жив и достъпен език. В този роман всеки читател може да намери себе си. Захари Карабашлиев поставя своя герой в ситуации,близки на всеки един човек и по този начин прави романа достъпен за четене и актуален за времето си. Книга за препрочитане!
Яна Станева, Хеликон Сливен
оставате без дъх от първата до последната страница, история за странните пътища към себе си...
Таня Велчева - книжар, Хеликон Стара Загора
"- От теб сега искам да стоиш много неподвижно ... само около 15 секунди.
- Така?
- Да. Тази снимка правя на много бавна скорост.
- Защо?
- Защото вярвам, че колкото по-дълго държа блендата отворена, толкова повече живот влиза в негатива..."
... Защото, когато правим нещо, трябва да му отдадем част от живота си, част от енергията си, част от нас! И само тогава това, което сме сътворили, ще може да докосне сърцето на другия, както е докосвало нас, докато сме го създавали...
„18% сиво” е роман, в който можеш да усетиш живота. В него можете да откриете роднините си, приятелите си, а защо не и самите вас...
Една истинска история, разказана така, както е преживяна. Без да спестява каквото и да било.
История, разказваща за това, че винаги има смисъл, дори когато не го намирате веднага, защото, колкото и да е голяма липсата, колкото и голяма да е болката, причинени от отсъствието на човека, заради когото сме живяли, трябва да намерим сили в това, което правим с любов и да продължим напред...
Трябва да направим трудния избор, вместо да повярваме в парадокса...
"- Мислиш ли понякога, че всичко е безсмислено, Зак?
- Не.
- Наистина?
- Не мисля в парадокси.
- Какво парадоксално има във всичко безсмислено?
- Виждаш ли...самото твърдение „всичко е безсмислено” е част от всичко, следователно твърдението „всичко е безсмислено” също е безсмислено. Което значи, че НЕ Е безсмислено.
Парадокс..."
И точно, когато проумееш, че всичко не е безсмислено, започваш да се бориш. Освен, че ще се припознаете в този изключително динамичен роман, ще се сблъскате с приятелството, изкуството, любовта, парите, съвремието...
Защото, когато си свободен, имаш избор. Но трябва да понесеш и последствията от него...
Когато няма какво да губиш ... когато ще бъдеш по-истински от всякога ... когато ще се сблъскаш със самия себе си...
Дори изборът, който си направил, може да се окаже отдавна предначертан, както и жовотът ти...
А не е ли?
"- А в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга, предлагаш да го разгледаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно наляво, вместо както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в едно необятно...18 сиво.
... а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и после, и псреди, и алфата, и омегата. 18 сиво и 100% сега...
Друго просто няма."
Радостин Найденов, Хеликон Витоша
Романът „18% сиво“ е едно дълго пътуване през пространството и времето – от Мексико до Ню Йорк, от 90-е години в България до наши дни в Америка. Задъханото повествование ни показва като на снимка „суровата“ Америка, видяна през обектива на един български емигрант. Това е роман за живота и смъртта, за любовта и раздялата, за необичайните обрати, които се случват в живота на главния герой.
Интересно, забавно, с малко тъга и голяма доза оптимизъм.
Интересно, забавно, с малко тъга и голяма доза оптимизъм.
Елена Площакова - Хеликон Пловдив
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.
