Идеите за териториалното и административно устройство на България са отразени в различни проекти, планове, книги и предложения, предимно свързани с оптмизиране на държавното управление. Същевременно членството на България в Европейския съюз задава новите приоритети и дадености, които пораждат необходимостта от нов поглед и методологическа насоченост към териториалното и административно устройство на националната територия. От друга страна административното деление е стара любима тема за властимащите при всички управления. То подхранва амбициите за утвърждаване и прокарване на определени тези свързани с придобиване на повече власт и привилегии за определени институции, а често и доминиране на един град над друг, което фактически води до изместване на решаването на много други по-важни проблеми свързани с пространственото развитие на националната територия. През XXI век в България се наблюдава процес на сложни комбинации между областни администрации и държавни структури с цел да се осъществи процесът на планиране и програмиране на националната територия. Тези констатации ме провокираха да предложа кратък лекционен курс по "Териториално и административно устройство" за студентите от факутет "Управление и информатика" на УНСС и най-вече за тези от специалностите "Публична администрация" и "Регионално развитие", както и за студенти от други учебни заведения, разглеждащи проблемите на териториалното и административно устройство. Предложеният курс не е изчерпателен, важно е да се уточни, че с течение на времето той ще бъде допълван и актуализиран, най-малкото защото курсът трябва да има своето глобално звучене и същевременно да бъде актуален със събитията случващи се в държавното управление и административно устройство на Република България. Това предполага и съобразяването с критичните оценки по разгледаните проблеми и подходи към териториалното и административно устройство.
В лекционния курс е направен кратък преглед на опита на европейските страни по отношение на участието на гражданите в управлението, като е отделено специално внимание на насоките, в които този процес трябва да се развива в България. Участието на гражданите в териториалноустройственото планиране е разгледано и в трансграничен контекст. Разгледани са някои европейски практики, свързани с процедурите за "въвличане" на обществеността в процеса на разработване, обсъждане и приемане на отделните планове като основа за бъдещите инвестиционни инициативи в териториалните единици в страната и ЕС. Разгледана е и административно-териториалната организация и нивата, на които управленските институции със своите нормативно определени правомощия осъществяват териториалното управление.