Сякаш воал, изтъкан от тайни и фантазии, лежи непроницаемо върху най-загадъчната реликва на човечеството - Свещения Граал. Струва ни се, че той като по-висша религиозна истина убягва от разума. И все пак през вековете все нови и нови търсачи на Граала потегляли по следите му. От крал Артур до филмовия герой Индиана Джоунс, от литератора до историка и от антропософа до привържениците на движението "Ню Ейдж" се опъва лъка на онези, които се надявали да намерят прекрасния предмет.
Свещеният Граал спада към големите световни загадки и показва многообразие от чудодейни аспекти: Дали той бил съдът, в който събрали кръвта на Христос, когато починал на кръста? Крие ли той мистерията на божественото, което небесни същества донесли на Земята в каменен предмет? Или е символ на средновековни еретици, живели в Южна Франция? Може би тайната на Граала е вдъхновена от визията за "философския камък", визията за придобиването на всеобхватното знание и за постигането на вечния живот?
Своеобразната омая на средновековната легенда за Пърсивал, в която намираме основния материал за разказа на Граала, не е загубила нищо от привлекателността си и в началото на XXI век. Защото търсенето на Граала не е само символична цел на вътрешното единение на човека с божественото. То същевременно съдържа и очарованието на реално съществуващ артефакт, който може да бъде намерен с нашите съвременни криминалистични и археологическо-литературоведски методи. Тази надежда в никакъв случай не е безпочвена, ако успеем да отделим мита от историческото предание.
Колкото и удивително да звучи, онова, което поетите и певците на късното средновековие са ни предали във вид на легенди, митове и песни, крие в себе си нещо повече от илюзиите на рицарското време или мъглявата християнска символика. С нашите днешни научни и технически възможности действително сме в състояние да възстановим тайнствената история за Грааала, както и за крал Артур и легендарната му Кръгла маса.