" Романът на младия поет Стоил Рошкев, който си вади хляба като криминален журналист в програма ,,Хоризонт" на БНР, на пръв поглед е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се с-измерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото.
Рошкев се опитва, и го прави сполучливо, да обхване по-глобално проблема - за него българската казарма е част от военизираната планета, в която се говори един и същ език, без разлика от кой край на света е. Романът има ясна и категорична хуманна позиция, силен политически акцент, антиглобалистично боботене, лява реторика, честна, откровена и дори смущаваща гражданска позиция."
Румен Леонидов