Хенри Чинаски, литературният двойник на Чарлс Буковски - лошото момче на американската литература, е вече прочут, позастарял и е станал едва ли не благоприличен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за младите си години - време на запои и разгул, на безразборни връзки, лутане и творчески пориви. Премеждията около създаването на сценария и снимките въвеждат множество персонажи - капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека, напиращ да се добере до роличка, парти, премиера или снимка със знаменитост. С неуморна хапливост и възхитителна непочтителност Буковски и тук проявява безподобната си дарба да извлича нещо повече от видимия живот, да вижда през него и отвъд него. И когато уж обрисува делничното, да дълбае в същността.
В крайна сметка филмът става реалност, и то не само в романа. Barfly - режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола, с Мики Рурк и феи Дънауей в главните роли - излиза на екран през 1987 година и носи на Чарлс Буковски известност сред широката публика в САЩ (дотогава той е далеч по-популярен в Европа, отколкото в собствената си страна). " Barfly не е велик филм - казва самият Буковски, - но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия."
Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с резкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература.
Джей Дохърти

Птиците летят, змиите пълзят, а аз сменям лентите на
пишещата машина.
Чарлс Буковски