Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Сблъсъкът на самолюбието и апатията у един апатичен, почти безличен персонаж с първите трепети на чувството любов...

Ала уникалното е в стила, в изразните средства...

Уникалното е Самюъл Бекет.

В началото разказът „Първа любов“ ми напомни на „Чужденецът“ на Камю. Смъртта на родителя, усетена като нещо съвсем нормално в живота, звучи абсурдно. Потопени във всекидневието и неговата инертна сантименталност, сякаш не можем да го обхванем и приемем в неговата цялост.
Колкото и абсурди да ни представя, героят на Бекет, реален и земен. Като четете тази творба ще имате възможността да видите „гарнитурата Любов” през очила, които няма да ви отвратят, няма и да ви понесат като перце в облаците, а по-скоро ще ви накарат да се замислите. „Ще екзистирате ли над смисъла, или ще го оставите да се изчисти от смисъл?” Бекет провокира чрез абсурда. Мотото е: „АБСУРДНО Е!“.