Стотици са мемоарните книги за дела и личности, оставили трайна следа в новата ни история. Но все още има недоразгърнати страници, недоразкрити факти, недоизречени думи. Имена – недостатъчно познати на широката читателска публика.

Йосиф Хербст. Несправедливо е яркото му житейско и публицистично дело да носи присъдата на мълчанието. Разпиляно из страниците на двайсет български периодични издания и на шест европейски вестника, творчеството му е неотменна част от класиката на нашето публицистично наследство.

За да не допуснем да бъдат забравени достойни хора, необходими са срещи с мъртвите – с думите, останали от тях, с писаното и разказаното за тях, със съхранените снимки, с всичко, което е оцеляло от безпощадното време. Защото човек живее, докато живее в нечия памет. Когато паметта за някого се препредава от поколение на поколение, тогава споменът за него, за сътвореното от него е вечно.