Източни приказки
Автор: Николай Райнов
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 420 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 576 грама |
| Размери | 21x15 |
| ISBN | 9547396455 |
| Баркод | 9547396455 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Приказките, преразказани и публикувани от Николай Райнов, представляват голямо литературно дело, което както по обем, така и по разнообразието си е нещо изключително и в нашата, и в световната литература. В "Източни приказки" са включени приказките на източните народи, покорили отдавна както детското въображение, така и нас, възрастните, защото дори у възрастния винаги остава нещо детско.
В тях ние също ще бъдем увлечени от онова, което е увличало създателя им: ликуващото звучене на вярата в победата на доброто и справедливостта, поетичното преклонение пред човека на действието и благородния риск.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
