"Какво е терор?
Според семиотичното тълкувание, насилствено упражняване на физическа, нравствена или религиозна власт на силния над слабия.
Светът говори за несиметрична или терористична война на група неидентифицирани персони с няколко шумно известни водачи, но до един изповядващи исляма. Вярно ли е всичко това?
На пръв поглед - да, но само на пръв поглед. Ислямът не е по-силната част от човечеството. Християнският свят все още е най-могъщата сила в технологическо, военно и нравствено отношение. Комунистически Китай със своя милиард и половина политизирано, но всъщност будистко население е значително по-мощен от исляма във всяко отношение. Милиардна хиндуистична Индия със стотиците си божества и древна философия - също. Да не говорим за Руската федерация, която от времето на Иван Грозни до днес при управлението на президента Путин е в непрекъсната война било с католическия свят, било с многобройните си ислямизирани племена, разпръснати от Крим до китайската граница.
Дали войната ще е студена, кървава или финансова, населението на Руската федерация е в непрекъснато напрежение и ако някой е свикнал да спи с револвер под възглавницата, то това е именно руснакът.
Тогава кой води терористичната война, за която говори целия свят? От 11 септември 2001 година, до детската касапница в Беслан? Неидентифицирани субекти, ръководени от Бен Ладен, Ал Заркауи, Мохамад Исламболи, Муктада Ас Садр и т.н. водят религиозна война, от свян наречена терористична, асиметрична, или някаква друга, включително криминална.
Християнският свят трябва да си отговори на тези въпроси защото именно той е под ударите на терора. Истината е проста, но назоваването й недипломатично. Води се религиозна война на исляма срещу християнския свят.
Всяка религия се е зародила на базата на морал и закони, утвърждаващи човеколюбие, състрадание, милосърдие и съхраняване на висшата човешка ценност - живота.
Всяка религия е минала през фанатизма и войнстващи религиозни доктрини. Християнството по време на Инквизицията и Кръстоносните походи с огън и меч налагаше своята правда на иноверците, но това беше в средните векове. Този период отдавна е изживян. И днес една от основните добродетели, признати и от католици, и от протестанти, и от православни християни, е толерантност към десидентството и мирно съжителство с всички религии по света. Днес в ХХІ век. По същия път минаха будистите в Средновековието си. Миролюбивите индуси, които най-дълго проливаха кръв по верски съображения, днес съжителстват със самостоятелните религиозни общности в Индонезия, Пакистан, Бангладеш и пр."
Христо Калчев