Приказки от цял свят
Автор: Николай Райнов
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 640 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 830 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9547395645 |
| Баркод | 9547395645 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Тази книга, част от огромното творчество на Николай Райнов в областта на приказката, наистина е събрала между кориците си приказки от цял свят. И независимо дали са руски, чешки, финландски, монголски или американски, те еднакво ни възхищават и убеждават в няколко неща. Докато пълната победа на правдата не обхване цялата земя, подвигът на юнака, който се бори за нея, ще ни вълнува. Докато щастието не стане законно притежание за всеки човек, приказките, които са кристализирал блян за щастие, ще ни увличат. Така те ще продължават да живеят - и спомен, и копнеж едновременно.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
