Изследването представя пергаментния Севастиянов сборник от Руската държавна библиотека в Москва в контекста на среднобългарската ръкописна традиция. Прави се кодикологическо и палеографско описание на книгата и преглед на съдържащите се в нея текстове; анализират се детайлно фонетиката, правописът, промените в морфологичните форми и в употребата им.

Несъмнен източнобългарски двуеров ръкопис, Севастияновият сборник отразява един изключително интересен правописен тип с определено дълга предистория, но непознат и незасвидетелстван в този си вид в изследваните досега среднобългарски паметници. Особена стойност за изследователя на българската езикова история има и включеното цялостно издание на текста му.