Давид,псалмопевецът Израилев,старозаветният цар-воин-и престарелият патриарх,измъчван от съмнения,терзан от спомени,търсещ своя Бог,държи своя искрящ от жизненост,налудничав и странно убедителен монолог.Застанал на прага на небитието,той прави своята равносметка,без да пести краските-любовта,страха,срама и блката,изпълнили чашата на един бурен,изживян до дъно живот.Но Давид ли всъщност е героя на тази книга?Кой е преследваният от видения човек-Божи избраник,луд или просто един самотен и уплашен мъж,,,,,който размахва юмрук към Бога и все пак нито за миг не престава да се ослушва,за да чуе неговия глас.Бог знае-а може би и Джоузеф Хелър?