от Браво на издателите за добрата работа! / дата: 07 юли 2010

О'Хенри е Майстор на късия разказ. На каквото и да попаднеш от него, не можеш да сгрешиш или да се разочароваш, все така неизменен и интригуващ, остава винаги и навсякъде верен на таланта си. Много умело поставя неочаквани морални дилеми, винаги извежда към непредвидим край и когато е вплел толкова много други неща в разказа, успява за миг да го изгради или да заостри вниманието върху един само, незабележим, мимолетен аспект....., но толкова Човешки.

от gogo / дата: 17 яну 2010

невероятен, както винаги.

Напиши коментар

О. Хенри (1862 - 1910), чието истинско име е Уилям Сидни Портър, е роден в Грийнбъро, Северна Каролина. Баща му е бил аптекар. Когато Уилям е на три години, умира майка му и той е отгледан от баба си и леля си. В детските си години момчето чете много, но на петнадесетгодишна възраст напуска училище и работи в дрогерия, а после в едно тексаско ранчо. Премества се в Хюстън, а после в Остин, където сменя множество работи, включително и тази на банков чиновник. Оженва се през 1882 г. Има син и дъщеря. През 1884 започва да издава седмичния вестник “Търкалящият се камък”. След като не успява да се задържи на пазара със своето издание, Уилям Потър започва работа в “Хюстън поуст” като репортер. През 1894 г. в Първа национална банка в Остин, където той работи като касиер, откриват, че липсва голяма сума. Обвиняват го в присвояването й, но той избягва от следствието в Хондурас. Там прекарва три години, но след като научава, че жена му е тежко болна, се връща в Остин. През 1897 г. го осъждат заради липсващата сума, макар вината му да не е напълно доказана. През следващата години влиза в затвора.

Там Уилям Портър започва да пише разкази, за да припечели пари за издръжката на дъщеря си Маргарет. Първият му разказ “Коледния чорап на Дик Свиреца” (1899) * (публикуван в сборника с разкази на О. Хенри “Дългият път” на ИК “Кронос”) е публикуван в “Маклърс Магазин”. След три години Портър излиза от затвора и променя името си на О.Хенри. Според някои биографи той взема псевдонима си от името на пазача в затвора – Орин Хенри. Според други той е съкращение от името на френски фармацевт, фигуриращ в лекарствения справочник, който О. Хенри използва при работа си в аптеката към затвора.

През 1902 г. О.Хенри се премества в Ню Йорк и от края на 1903 до 1906 г. пише по един разказ седмично за “Ню Йорк Уърлд”, като публикува и в други списания. Неговият първи сборник “Зелки и крале” излиза през 1904 г. Вторият “Четири милиона” е публикуван две години по-късно. В него, както и в “Горящата лампа” (1907), авторът изследва живота на нюйоркчани. В “Сърцето на Запада” (1907) О.Хенри събира разкази, свързани с живота на фермери и каубои. “Последният трубадур”, включен в споменатия сборник, е наречен от един американски критик “най-добрата уестърн-история в американската литература”** . (в превод на български този разказа е поместен в сборника на ИК “Кронос” с едноименно заглавие) Може би най-известният разказ на О.Хенри “Отмъщението на червения вожд” е включен в колекцията “ Кръговрати“ (1910).

Приживе О.Хенри публикува 10 сборника с разкази и над 600 разказа. Неговите последни години обаче са помрачени от алкохолизма, влошеното му здраве и финансови проблеми. Той е бил бърз разказвач като Чехов, способен да напише разказа за няколко часа и често го е правел, притиснат от сроковете във вестника. През 1907 г. О.Хенри се жени за Сара Колман, също родом от Грийбъро. Бракът им е несполучлив и те се разделят една година по-късно. О. Хенри умира от цироза на черния дроб на 5 юни 1910 г. Три сборника с негови разкази са публикувани след смъртта му: “Оттук-оттам” (1911), “Търкалящи се камъни” (1912) и “ Безпризорните” (1917). През 1918 г. в САЩ е учредена награда на негово име, която се дава за най-добрите разкази, публикувани в пресата.