Шест забавни истории за развитието на „средния бизнес“ в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции.

„Химн на демократичната младеж“ по принцип е героичен съветски марш от времето на Студената война, който още Венечка Ерофеев успешно иронизира в „Москва – Петушки“. Сергий Жадан стига доста по-далеч в творческите си внушения и използва името на помпозния марш за заглавие на своята книга. Като истински рокенрола той наслагва върху кухите тоталитарни послания една посттоталитарна действителност и резултатът е великолепен литературен дисторжън.

Героите на „Химна...“ донякъде напомнят за познатите ни от предходния роман на Жадан „Депеш Мод“ вечно пияни и напушени студентчета. Но тук те вече са пораснали. И работят бизнесмени, на които хич не им се иска да си дават много зор, но и не им стиска да крадат мащабно. Идеологемата за средната класа като гръбнак на съвременното капиталистическо общество се разбива в посткомунистическата икономическа действителност. В това пространство на рекет, корупция, кражби, далаверки и данъчни измами действат (или по-скоро въобще не действат) странни закони. Те са неразбираеми за западноевропейците, понякога са неразбираеми и за източноевропейците, а се случва и самите украинци да не ги разбират.

Добре познатата и на нас българите картинка авторът пресъздава с изключително чувство за хумор и можем спокойно да приемем твърдението на Юрий Андрухович, че „Жадан отново е написал най-добрата си книга“.

Или пък да го кажем с Ерофеев – о, това вече не е книга, а химн. Химн на демократичната младеж.