Ребека-господарката на Мандърлей

Автор: Дафни Дю Морие
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Бард
Брой страници 368
Година на издаване 2002
Корици меки
Език български
Тегло 253 грама
ISBN 954-585-364-6
Баркод 954-585-364-6
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Кой уби Ребека? Убийство или самоубийство е нейната тайнствена гибел в потъналата платноходка? Тези въпроси са в основата на нашумелия през четиридесетте години роман на английската писателка. Романът е драматично повествование за вечната борба между любовта и смъртта.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Дафни дю Морие (1907–1989)е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият ? роман „Любящият дух“. Следва биографията на баща ? и още три романа, но всъщност в литературната стратосфера я изстрелва романът „Ребека“, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Брауниг, с когото имат три деца.Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето ? сюжети, а след смъртта ? през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет: „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на „истинската литература“, нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат“.