В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици.Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично( със средства от теорията на множествата), семантично( чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично( посредством граматиката на зависимостите).Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи на балканските езици по синхронната и диасинхронната ос,както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им.