Книгата съдържа четиринадесет есета, които проследяват хронологически историческото и културното развитие на древния Рим, и няма претенции за изчерпателност по който и да е от повдигнатите проблеми. Тя обобщава накратко достиженията в областта и споделя някои виждания и размишления върху различни нейни страни и аспекти. Целта е не да се влезе „под кожата" на римляните, а възможното максимално приближаване към миналото им. Проникновената библейска сентенция „оставете мъртвите да погребват своите мъртавци" приляга напълно на сферата на историята и на културата.
По-важното е, че римляните посочват пътя, който извежда към съзнанието за всеобхватността на човешките постижения. Те показват как нищо в този свят не съществува само за себе си и от само себе си, но всичко е съгласувано и взаимосвързано с останалото друго, за да се изпитат още веднъж силните усещания и поривите на духа за неща, чиято истина е началото и краят на всяка мъдрост.
Авторът